Тонкинска котка

Тонкинезката котка е домашна котка със среден размер, развита чрез кръстосване на сиамска с бирманска. Тя носи качества от двете родителски породи: приказливата, енергична натура на сиамската и по-тежката сглобка и уравновесения нрав на бирманската. Резултатът е мускулеста котка, която изглежда изненадващо тежка за размера си.

Собствениците ценят тонкинезката котка заради привързаността й към хората. Тези котки следват членовете на семейството от стая в стая, седят на рамото им и търсят скута им всеки път, когато някой седне. Те остават активни и любопитни в зряла възраст. Козината им е кратка и плътно прилепнала, с характерен преходен окрас и цвят на очите от аква до синьо-зелено в най-разпознаваемата разновидност.

Породата е подходяща за домакинства, които могат да й осигурят общуване и внимание. Тонкинезка котка, оставена сама за дълго, се отегчава и заговаря, затова второ животно или оживена домашна среда помагат. Семейства с деца, собственици, работещи от вкъщи, и тези, търсещи интерактивна котка, ще намерят в породата отличен партньор.

За кого е подходяща

Тонкинезката котка е подходяща за хора, търсещи котка, която участва в живота на дома, а не наблюдава отдалеч. Тя е най-щастлива с компания, независимо дали от членове на семейството вкъщи или от друго съвместимо животно. Тихите домакинства, където котката би прекарала по-голямата parte от деня сама, са по-малко подходящи.

Котки, съответстващи на тонкинезкия тип, с окрас между тъмните пойнти на сиамската и плътния цвят на бирманската, са се появявали в записите много преди породата да бъде официализирана. Основополагащата котка на бирманската порода, кафява женска на име Уонг Мау, донесена в САЩ през 30-те години на XX в., сега се смята именно за такъв хибрид, а не за чиста бирманска.

Съвременната развъдна програма е започнала в Канада през 60-те години. Маргарет Конрой от Ню Брансуик е кръстосала сиамска с бирманска с цел да получи котка, запазваща нежния темперамент на двете родителски породи заедно с междинния окрас. Американски развъдчици, включително Джейн Барлета, са работили към същия тип по същото време и двете усилия са оформили съществуващата днес порода.

Основните фелинологически организации са признавали породата в продължение на следващите десетилетия. Тъй като тонкинезката котка е кръстоска на сиамска и бирманска, в развъждането все още могат да участват родителските породи, което поддържа широк генофонд и обща жизненост.

Тонкинезката котка има балансирана, умерена сглобка, намираща се между стройната сиамска и по-кръглата бирманска. Тялото е средно по дължина и забележимо мускулесто, придавайки на котката плътно, по-тежко усещане, отколкото размерът й предполага. Главата е с модифицирана клиновидна форма с меко заоблени контури.

Козина и цветове

Козината е кратка и лежи плоско върху тялото, изисквайки минимална поддръжка. Породата има четири основни цвята: натурален (топлокафяв), шампанско (мек беж), синьо (хладно сиво) и платинено (бледо сивосребристо). Всеки цвят се явява в три шарки. Шарката минк показва среден тон на тялото с по-тъмни пойнти и е съчетана с аква очи, което е най-характерното за породата. Шарката пойнт наподобява сиамската с по-светло тяло и сини очи, а солид шарката е по-еднородна и носи злато до зелени очи.

Тонкинезката котка е сред породите, най-силно ориентирани към хората. Тя търси човешко общество, посреща членовете на семейството и предпочита да участва в случващото се вкъщи. Много котки се научават да носят предмети, да отварят врати и да решават прости пъзели.

Със семейството тонкинезката котка е открито привързана и нерядко избира любимец, оставайки топла към всички. Тя като цяло е уверена с непознати, а не срамежлива, и само се приближава до посетители. Породата обикновено се разбира добре с деца, боравещи нежно с нея, с други котки и с кучета, особено при постепенно запознаване.

Тонкинезката котка е приказлива, макар обикновено по-малко проникновена от сиамската. Тя провежда разговори, коментира ежедневни събития и иска внимание, когато бива пренебрегната.

Тонкинезката котка е лесна за поддръжка по отношение на козината, но взискателна по отношение на вниманието. Краткото й козино се линее умерено и се поддържа в добро състояние с минимални усилия, докато общителният характер означава, че ежедневното взаимодействие е по-важно от физическата поддръжка.

Хигиена

• Четкайте седмично с мека четка или гумена ръкавица за отстраняване на паднала козина и разпределяне на кожните масла.
• Подрязвайте ноктите на всеки две до три седмици.
• Проверявайте ушите за восък или замърсяване и ги почиствайте при нужда.
• Редовно четкайте зъбите за намаляване на зъбния камък, честа проблем при породата.
• Банята рядко е необходима, тъй като козината сама се поддържа чиста.

Движение

• Осигурявайте две или повече интерактивни игрови сесии дневно с играчки на пръчка или за апортиране.
• Предлагайте хранилки-пъзели и ротиращи играчки за умствена заетост.
• Добавете вертикално пространство като котешко дърво или рафтове за катерене.
• Помислете за второ съвместимо животно, за да има котката партньор за игра.

Среда

Тонкинезката котка е най-добре да се отглежда на закрито: това я предпазва от движение, хищници и болести. Тя се нуждае от стимулираща среда с играчки, възможности за катерене и компания. Дългите периоди на самота правят котката отегчена, самотна и приказлива.

Като облигатна месоядна, тонкинезката котка се нуждае от диета, изградена върху животински белтък и мазнини с ограничени въглехидрати. Пълноценна комерсиална храна, отговаряща на признатите хранителни стандарти за жизнения етап на котката, покрива основните й нужди. Породата е активна и мускулеста, така че се ползва от качествен белтък, но добрият апетит заедно с домашния начин на живот означава, че порциите трябва да се контролират, за да не се допусне напълняване.

Лакомства и добавки

Лакомствата трябва да съставляват не повече от около десет процента от дневните калории, останалото от пълноценна храна. Балансирана комерсиална диета обикновено доставя всички необходими хранителни вещества, така че добавките не са нужни, освен ако ветеринарят не ги препоръча за конкретно състояние. Следете телесното състояние на всеки няколко седмици и коригирайте порциите.

Тонкинезката котка е издръжлива порода, помагана от генетичното разнообразие на нейния сиамско-бирмански произход. Повечето котки живеят 12 до 16 години, а много достигат горната граница при добри грижи. Редовните ветеринарни посещения и вниманието към зъбното здраве и теглото поддържат дългия живот.

Превантивна грижа

• Годишни ветеринарни прегледи, за по-стари котки два пъти годишно.
• Поддържайте актуализирани ваксинациите и контрола на паразитите.
• Четкайте зъбите и организирайте професионални почиствания при препоръка.
• Подавайте измерени порции и следете телесното състояние.
• Купувайте от развъдчици, скрийнгиращи разплодните котки за известни наследствени заболявания.

Тонкинезката котка е сред по-обучаемите породи. Нейната интелигентност и желание да взаимодейства с хората я правят приемчива за учене, а много котки усвояват апортиране, идване при повикване и прости трикове. Обучението също насочва енергията и любопитството на породата, намалявайки скуката и нежеланото поведение. Кратките, положителни сесии работят по-добре от дългите, а лакомствата или играта са силни мотиватори.

Основи

1. Започнете с тоалетното обучение, което повечето котенца научават бързо при чиста, достъпна кутия.
2. Въведете стълб за надраскване рано и награждавайте използването му за предпазване на мебелите.
3. Научете разпознаване на името, съчетавайки го с лакомство или игра.
4. Добавяйте прости трикове като седни, апортиране или идване при повикване, по един наведнъж.
5. Използвайте кликер или маркерна дума, за да сигнализирате точния момент на правилно поведение.

Тонкинезките котки обикновено достигат полова зрялост между пет и девет месеца, но отговорните развъдчици изчакват физическата и поведенческата зрялост на животното преди чифтосване. Бременността трае около 63 до 65 дни, а котилата обикновено са от четири до шест котенца. Тъй като породата е кръстоска на сиамска и бирманска, развъдчиците понякога кръстосват тонкинезки котки с тези родителски породи, което поддържа здрав генофонд.

Котенцата се раждат с по-светла козина, която постепенно придобива зрялата си окраска и шарка в първите седмици и месеци. Те трябва да останат с майката поне дванадесет седмици, за да бъдат напълно отбити, приучени към кутия и добре социализирани.

Как се регистрира котка от порода Тонкинска котка в България

Изискванията за чипиране на котки у нас засега растат само на местно ниво, така че картонът на котката от порода Тонкинска котка съществува само ако вие го създадете. Създайте го безплатно: име, окраска, снимка и вашият телефон, пазени цял котешки живот и видими от всяка клиника. Регистрацията отнема няколко минути.

Ако котката от порода Тонкинска котка вече носи чип, номерът се регистрира отделно: поставянето и регистрацията са две стъпки, а втората е ваша. Регистрирайте микрочипа безплатно в доживотния план: всяка марка върши работа, актуализациите след преместване са безплатни, а записът отговаря на сканирания у нас и в чужбина. Създайте безплатен акаунт и затворете въпроса днес.