Заек

Домашният заяк (Oryctolagus cuniculus) принадлежи към семейство Зайцови (Leporidae). Тихо, чистоплътно и любопитно същество, активно главно по здрач и зазоряване – т.нар. сумрачен ритъм на живот. Зайците са силно социални животни: привличат се към хората и към другите зайци, като изискват ежедневна комуникация и достатъчно пространство за движение.

В България декоративното зайцевъдство добива все по-голяма популярност, особено в градовете. Съюзът на любителите на декоративни зайци в България обединява растящ брой ентусиасти и организира изложби. При добри грижи животните живеят 8–12 години.

Породите зайци се делят по размер (от джуджести около 1 кг до гигантски над 5 кг), по тип козина (кратка, плюшена, вълнеста) и по форма на ушите (изправени или увиснали – lop-породи). В България широко разпространени сред любителите са Белият новозеландски заяц и Рекс. Съюзът на любителите на декоративни зайци в България организира национални изложби, на които участват представители на множество породи.

Дивият европейски заяк (Oryctolagus cuniculus) от Иберийския полуостров е прародителят на всички домашни зайци. Още в Античността римляните са ги отглеждали в специални огради – leporaria – заради месо и кожи. В Средновековието монасите доразвиват одомашняването. В XIX в. в Западна Европа се организират зайцевъдни изложби и се залага на целенасочена селекция.

В България зайцевъдството има дълга традиция главно в месодайното направление, развивано в кооперативните стопанства. Днес расте интересът към декоративните зайци като домашни любимци, особено сред жителите на по-големите градове. Континенталният климат с горещи лета и студени зими поставя специфични изисквания към условията на отглеждане.

Зайците имат закръглено тяло с къси предни и значително по-дълги задни крайници – адаптация за бърз бяг. Едрите уши са не само украса, но и орган за терморегулация. Очите, наредени встрани на главата, осигуряват широко зрително поле – наследство на плячкото животно. Зъбите растат непрекъснато, затова дъвченето на сено е от съществено значение.

Размерът, цветът и типът козина варират значително между породите: от снежнобели джуджета до едри пъстри или едноцветни зайци. Опашката е кратка и пухкава.

Като плячково животно заякът е постоянно нащрек, но едновременно е много любопитен. Зайците се чувстват най-добре в сдружени двойки – самотниците нерядко се отегчават и стават тревожни. Активни са по здрач и зазоряване, а през деня и нощта почиват.

Типично поведение: копаене, дъвкане, търсене на храна и маркиране на територия. Потропване с лапите предупреждава за опасност. Излягане настрани е знак за пълно отпускане и доверие към средата. Вземането на заяк на ръце го плаши – доверието се изгражда бавно, с тихи движения и спокоен глас.

Всекидневни задачи: неограничено сено, прясна вода, малка порция зеленина и пелети, няколко часа свободно движение в обезопасено пространство, почистване на тоалетната тавичка.

Обзавеждане: просторна клетка или заграждение с твърд под, скривалище, дъвкалки. Всички кабели трябва да са скрити, токсичните растения – премахнати.

Хигиена: редовно четкане на козината (особено при дългокосмести породи), навременно подрязване на ноктите. Зайците не се къпят – сами поддържат чистотата си.

Тревното сено (ливадно, тимотейка) трябва да е достъпно денонощно – помага за изтриването на зъбите и нормалната перисталтика. Прясна зеленина (магданоз, кориандър, рукола, листа от глухарче) се дава всекидневно; пелетите – в малко количество. Зайците ядат меките си нощни изпражнения (цекотрофи) – това е нормално и необходимо за усвояването на хранителни вещества.

Най-честите проблеми: зъбна болест (при недостатъчен прием на сено), чревна стаза (животозастрашаващо спиране на перисталтиката), муховидна инфекция (миаза – риск е по-голям в топлите месеци), респираторни инфекции. Профилактика: диета, базирана на сено, чисто жилище, кастрация и ваксинации.

Континенталният климат на България с горещи лета носи повишен риск от прегряване и от муховидна инфекция. При отглеждане на открито зайците трябва да са добре защитени от жегата и студа.

Минималният размер на клетката трябва да позволява на заяка да се изправи на задни лапи и да направи няколко скока. Необходима е допълнителна зона за всекидневни разходки. Подът да е твърд, не решетъчен. Задължително скривалище и поилка с постоянна прясна вода.

Климатични особености за България: горещото лято изисква засенчено място и добра вентилация – при температури над 28°C зайците са с риск от топлинен удар. При отглеждане на открито зимата изисква утоплена клетка, защитена от течения и влага. Водата трябва да се проверява редовно в студено време.

Женските (зайкините) достигат полова зрялост на 3–6 месеца. Овулацията при зайците е индуцирана – предизвиква се от контакта с мъжкия. Бременността трае 28–31 дни. В котилото обикновено се раждат 4–12 малки – слепи, глухи и голи. Очите им се отварят около 10-ия ден, отбиването – след 4–8 седмици.

За домашни зайци се препоръчва кастрация на мъжките и стерилизация на женските: удължава живота, намалява агресията и предотвратява нежелано размножаване.

Преди да вземете заяк, помислете за следното: ежедневните грижи изискват времe и постоянство, жилищното пространство трябва да е достатъчно, а разходите за храна и ветеринар – редовни. Зайците живеят по-щастливо на двойки.

Зайци може да намерите при отговорни развъдчици или в приюти. Съюзът на любителите на декоративни зайци в България е добра отправна точка. Избягвайте импулсивни покупки – нерядко те завършват с изоставяне на животното. В периода около Великден зайците са особено уязвими на непромислено дарение.