Полски

Полският заек е сред най-дребните домашни зайешки породи. Възрастните екземпляри имат набито, закръглено тяло, къси уши, изправени близо едно до друго, и големи, изпъкнали очи, които придават на породата бдителен вид. По-голямата част тежат под 1,6 кг, което нарежда полския заек сред по-леките изложбени породи, а не сред месодайните или кожухарските.

Въпреки името си, породата се свързва с Англия, където е развита и стандартизирана като изложбен заек. Тя се отглежда преди всичко като любителска и домашна порода, а не като продуктивно животно. Късата козина, дребната фигура и спокойният темперамент са я запазили популярна на изложбената маса и в домовете.

Полският заек е дружелюбен, игрив, добродушен, любопитен и подвижен. Отделните животни обикновено са уверени и общителни, което подхожда на стопани, търсещи дребен заек, който да общува, а не да се крие. Като всички зайци, полският заек има нужда от ежедневен контакт и установен режим, за да остане питомен.

За кого е подходящ

Полският заек подхожда на стопани, които искат дребен, общителен заек и могат да отделят внимание всеки ден. Малкият му размер улеснява отглеждането в сравнение с едрите породи, но дребните зайци са крехки и могат да пострадат от грубо държане, затова в домове със съвсем малки деца е нужен постоянен надзор. Породата се отплаща на стопани, които я вземат на ръце често и спазват постоянен режим.

Полският заек е стара любителска порода, свързана с Англия, където дребни зайци са били подбирани и усъвършенствани за изложбената маса. Името дълго време поражда объркване, защото документираното развитие на породата е английско, а не централноевропейско. Сред зайцевъдите се разпространяват няколко обяснения за произхода на името, но нито едно от тях не променя записания ѝ произход в британското зайцевъдство.

Сред първите животни, показвани под името полски заек, са дребни бели зайци с червени очи. С времето развъдниците са работили към набито животно с къси уши, изразителни очи и изчистена глава, като така се е установил типът, който съдиите очакват.

С разрастването на любителското зайцевъдство полският заек се е отглеждал като изложбена и домашна порода, а не за месо или кожа. Малкият му размер и спретнатата козина са го правили удобен за отглеждане и лесен за представяне на изложби.

По-късно породата се е разпространила извън Англия в други страни, където развъдни клубове и стандарти продължават да я оформят. Днес полският заек остава призната дребна изложбена порода, отглеждана от любители и изложители, които ценят набитото ѝ телосложение и спокойния нрав.

Полският заек има дребно, набито тяло с къс гръб и пълна, закръглена задна част. Главата е сравнително широка с пълни бузи, а късите уши стоят изправени и близо едно до друго, съразмерно на дребната фигура. Голямото, изпъкнало око е отличителна черта и придава на породата бдителен изглед. Козината е къса, гладка и прилепва плътно към тялото.

Козина и цветове

Козината е къса и достатъчно плътна, за да се изправя обратно, когато се погали срещу посоката на растежа ѝ, което улеснява поддръжката. Бялото е класическата и най-разпознаваема форма, срещана както с червени, така и със сини очи. Отглеждат се и едноцветни разновидности като черно, синьо и шоколадово, като точният списък на признатите цветове варира според страната и развъдната организация. Цветът на очите се оценява заедно с цвета на козината, а изразителното око остава централно за типа на породата, независимо от разновидността.

Полският заек е дружелюбен, добродушен, любопитен и подвижен. Много от животните са уверени около хората и се приближават да разгледат, вместо да се отдръпват, което прави породата приятна за отглеждане. Редовното нежно държане от малка възраст помага да се запази тази питомна, общителна природа.

Със семейството полският заек обикновено е привързан и общителен. С непознати реакцията зависи от социализацията: заек, с когото се работи редовно, обикновено остава спокоен, докато рядко държан заек може да е по-плашлив. Като дребна, лека порода той лесно се стряска, затова тихите запознанства работят най-добре.

Спрямо други животни зайците са плячка и трябва да се пазят от кучета и котки. Полски заек може да живее с друг заек, ако и двата са кастрирани и запознаването става внимателно, но съвместимостта не е гарантирана и изисква търпение. Активността на породата означава, че тя се възползва от място за движение и от играчки и възможности за проучване.

Поддръжка на козината

• Четкайте приблизително веднъж седмично, за да премахнете хлабавите косми; късата козина изисква малко грижи.
• Увеличете четкането по време на сезонното линеене, когато опада повече косъм.
• Проверявайте ноктите на всеки няколко седмици и подрязвайте при нужда.
• Не къпете зайци; при замърсяване почиствайте засегнатото място с влажна кърпа.
• Редовно преглеждайте ушите, очите и задната част за признаци на проблем.

Движение

• Осигурявайте поне няколко часа наблюдавано време извън клетката всеки ден.
• Предложете безопасна ограда или обезопасена стая, за да може тази подвижна порода да скача и да изследва.
• Използвайте тунели, кутии и играчки за гризане, за да я заемете с нещо.
• Ограничете достъпа до кабели и отровни растения във всяка зона за свободно движение.

Условия на средата

Дръжте полския заек на закрито или в защитено място, далеч от течение, влага и пряка слънчева светлина. Зайците понасят хладно по-добре от горещина и са изложени на реален риск при горещо време, особено през горещите български лета. Осигурете спокойна обстановка с предвидим режим, тъй като породата е дребна и може да е чувствителна към внезапен шум или смущение.

Здравословната диета на полския заек се състои главно от сено от треви, например тимотейка или ливадно сено, което трябва да съставлява по-голямата част от храната и да е достъпно постоянно. Сеното осигурява влакнините, които поддържат чревната перисталтика и помагат за изтриване на зъбите. Свежата листна зеленина добавя разнообразие и влага, а малко, точно отмерено количество обикновени гранули осигурява допълнителни хранителни вещества. Тъй като полският заек е дребна порода, порциите са по-малки, отколкото при по-едри зайци, а прекомерното хранене с гранули е честа причина за проблеми с теглото.

Лакомства и добавки

Лакомствата трябва да заемат съвсем малък дял от диетата. Използвайте малки парчета безопасни зеленчуци или билки и предлагайте плодове само от време на време заради съдържанието им на захар. Заек на добро сено и разнообразна зеленина рядко се нуждае от добавки; осигурявайте прясна вода постоянно в купичка или бутилка и я сменяйте всеки ден.

Полският заек е като цяло здрава дребна порода с продължителност на живота около 5 до 8 години при добро отглеждане и хранене. Повечето здравословни проблеми при породата са същите, наблюдавани при домашните зайци изобщо, и много от тях се предотвратяват с диета, богата на сено, чисто помещение и редовни прегледи. Тъй като зайците крият болестта си, стопаните трябва да следят ежедневно за промени в апетита, изпражненията и активността.

Профилактични грижи

• Хранете с неограничено сено от треви за поддръжка на зъбите и храносмилането.
• Възлагайте периодичен преглед на зъбите и теглото на ветеринар с опит със зайци.
• Ваксинирайте там, където регионални заболявания като вирусна хеморагична болест и миксоматоза представляват риск.
• Поддържайте помещението чисто и сухо, за да намалите риска от мухарска болест и инфекции.
• Обмислете кастрация, която може да намали определени здравословни и поведенчески проблеми.

Макар полският заек да е дребен, той се нуждае от повече място, отколкото размерът му подсказва. Клетката трябва да позволява на заека напълно да се изпъне, да се изправи и да направи няколко скока, с прилежаща ограда или ежедневен достъп до по-голяма безопасна зона. Дръжте настаняването на спокойно място, далеч от течение, пряка слънчева светлина и влага, и извън обсега на кучета, котки и диви хищници. Настаняване на закрито или в защитен навес подхожда добре на породата, тъй като зайците понасят горещината трудно.

Списък за подготовка

• Сигурна клетка с твърд, мек под.
• Постоянен достъп до сено от треви и прясна вода.
• Скривалище или подслон, в който заекът да се оттегля.
• Тоалетна кутия с постелка на хартиена или сенна основа.
• Играчки за гризане и предмети за копаене и търсене на храна.
• Прилежаща ограда или обезопасена зона за ежедневно движение.

Полските зайци съзряват рано, като дребните породи често са готови за разплод по-рано от едрите, макар отговорните развъдници да изчакват животните да пораснат напълно. Зайците овулират при чифтосване, така че самото то предизвиква овулация, а зайката се завежда при мъжкия, а не обратното, за да се избегне териториален конфликт. Бременността продължава около месец.

Преди раждането зайката изгражда гнездо от сено и косъм в гнездова кутия. Котилата на полския заек обикновено са малки, съобразно размера на породата. Малките се раждат слепи, глухи и без косъм и изцяло зависят от майката, която обикновено кърми веднъж или два пъти на ден. Очите им се отварят на около десетия ден, а в следващите седмици малките започват да опитват твърда храна.

Отбиването обикновено става на около шест до осем седмици. Развъждането на дребни изложбени зайци изисква внимание към типа и към зъбното здраве, тъй като малоклузията може да се наследи. Развъждането трябва да се остави на хора, готови да се грижат за зайката и да намерят домове за малките.