Мини овен (Лоп)

Мини Лоп е дребна порода домашен заек, позната по увисналите си уши, които падат от двете страни на главата, вместо да стоят изправени. Възрастните екземпляри са набити и с плътно телосложение, като теглото им обикновено е между 1,4 и 2,7 кг. Породата е сред по-предпочитаните декоративни зайци заради удобния си размер и уравновесения нрав.

Мини Лоп е дружелюбен, привързан и игрив заек. Обикновено се сближава добре с хората, които се грижат за него редовно, и в повечето случаи се разбира добре с деца, стига боравенето с него да е внимателно и под наблюдение. Спокойният му характер го прави чест избор за първи заек в семейството.

Породата води началото си от Германия и произхожда от по-едри лопави породи, смалени чрез селекция. Продължителността на живота е между 5 и 10 години, което е сравнимо с повечето дребни декоративни зайци и по-дълго, отколкото очакват някои стопани.

На кого подхожда

Мини Лоп подхожда на домакинства, които могат да отделят ежедневно внимание на заека и да го пускат извън клетката. Породата пасва на семейства с деца, достатъчно големи да боравят спокойно с животно, както и на самотни стопани и двойки, търсещи общителен дребен любимец. Нуждае се от по-малко пространство от голям заек, но все пак му трябва място да подскача, да се изправя и да се протяга. Хора, които пътуват често или не могат да поемат обвързване от пет до десет години, трябва да преценят добре този срок, преди да изберат тази порода.

Мини Лоп води началото си от Германия, където развъдчици са работили за създаването на по-дребен лопав заек от по-едри лопави линии. Лопавите зайци като цяло са стар тип, а характерните увиснали уши са описвани в европейското зайцевъдство от над век.

По-дребните германски лопави зайци поставят основата на компактното животно, познато днес като Мини Лоп. Чрез подбор размерът на тялото е намален, докато носенето на увисналите уши и спокойният нрав, заради които лопавите зайци стават популярни домашни любимци, са запазени.

От Германия породата се разпространява в други страни, където е доразвита от местни развъдчици и зайцевъдни клубове. Тези организации определят стандартите за размер, носене на ушите и телосложение, докато породата се утвърждава.

Днес Мини Лоп е сред по-широко разпространените декоративни зайци. Отглежда се както за пазара на домашни любимци, така и за изложби, а популярността му се дължи най-вече на съчетанието от дребен размер и дружелюбен характер, търсено от първите германски развъдчици.

Мини Лоп има късо, набито тяло, което изглежда заоблено и добре запълнено. Главата е широка с пълни бузи, а ушите висят от двете страни на муцуната, вместо да стоят изправени. Общото впечатление е за дребен, як заек, който тежи повече, отколкото изглежда, заради плътното си телосложение.

Козина и окраски

Козината е гъста и мека, с дължина от къса до средна, и се нуждае само от обичайно поддържане. Мини Лоп се среща в широка гама от окраски и шарки. Плътните цветове като бяло, черно и оранжево са често срещани, редом с агути отенъци като кестеняво и шиншила. Шарени рисунки, при които бялото е поръсено с петна от втори цвят, също се виждат често. Цветът на очите обикновено следва козината, така че бял заек може да има сини или червени очи, докато оцветените зайци обикновено имат тъмни очи.

Мини Лоп има име на един от по-кротките декоративни зайци. Привързан е към хората, които познава, и често сам търси внимание, след като се довери на стопанина си. Много екземпляри обичат да бъдат галени и сядат до стопанина си, но както всички зайци, предпочитат да бъдат галени на земята, а не вдигани на ръце.

С непознати Мини Лоп може отначало да бъде предпазлив и му трябва време да свикне. Последователното внимателно боравене изгражда доверие. С деца породата обикновено е търпелива, но малките деца трябва да бъдат наблюдавани и научени как правилно да подпират заека, тъй като грубото боравене може да го уплаши или нарани.

С други домашни любимци Мини Лоп може да живее заедно със сдружен заек компаньон, а много зайци са по-щастливи по двойки. Запознанствата с котки или кучета трябва да стават внимателно и под наблюдение, защото зайците са плячка и могат да изпаднат в стрес от хищник. Игривото поведение, като хвърляне на играчки и лудуване, е обичайно при спокоен и добре гледан заек.

Четкане

• Четкайте козината около веднъж седмично, за да премахнете отделените косми, и по-често по време на линеене.
• Проверявайте ушите редовно, защото увисналите уши задържат кора и мръсотия по-лесно от изправените.
• Подрязвайте ноктите приблизително на четири до шест седмици или когато станат дълги.
• Оглеждайте задната част и корема ежедневно, за да сте сигурни, че остават чисти.

Движение

• Осигурявайте поне няколко часа наблюдавано време извън клетката всеки ден.
• Пригответе безопасно заградено пространство или обезопасена за зайци стая, където заекът може да подскача, да се изправя и да се протяга.
• Предлагайте тунели, картонени кутии и безопасни играчки за гризане, за да поддържате заека активен.
• Не оставяйте заека затворен в малка клетка за дълги периоди.

Условия на живот

Мини Лоп се чувства най-добре в чисто, незастудено пространство, поддържано при умерена температура. Зайците понасят студ по-добре от горещина, затова ги пазете от пряка слънчева светлина и от температури над около 26 градуса. Настанявайте ги на закрито или на защитено място навън, предпазено от хищници и лошо време. Почиствайте частично всеки ден и правете пълно почистване веднъж седмично, за да предотвратите миризма и заболявания.

Основата на храненето на Мини Лоп е неограничено тревно сено, като тимотейка или ливадно сено, което трябва да съставлява по-голямата част от храната на заека. Сеното поддържа храносмилането в движение и изтрива непрекъснато растящите зъби. Отмерена порция обикновени гранули и дневна дажба пресни листни зеленчуци допълват храненето. Прясна вода трябва да е достъпна по всяко време.

Лакомства и добавки

Лакомствата трябва да са малки и редки. Подходящи варианти са резен морков, парче ябълка без семки или няколко клонки от билки като магданоз или босилек. Сладките плодове трябва да се ограничават, защото излишната захар нарушава баланса в червата. Здравословен заек с хранене, основано на сено, обикновено не се нуждае от добавки, затова витамини или минерали се дават само по препоръка на ветеринарен лекар.

Мини Лоп обикновено е як заек с типична продължителност на живота от 5 до 10 години при добри грижи. Както при всички зайци, здравето зависи силно от храненето, настаняването и редовното внимание. Носенето на увисналите уши и компактната форма на главата правят някои състояния по-чести при тази порода, отколкото при други.

Профилактични грижи

• Осигурявайте неограничено тревно сено за здрави зъби и черва.
• Проверявайте ушите, зъбите, ноктите и задната част поне веднъж седмично.
• Поддържайте ваксинациите актуални там, където има регионални болести като миксоматоза и зайча хеморагична болест.
• Обмислете кастрация, която може да намали някои здравословни и поведенчески проблеми.
• Поддържайте жилищното пространство чисто и при удобна температура.

Мини Лоп се нуждае от повече място, отколкото подсказва дребният му размер. Клетката трябва да позволява на заека да направи няколко скока в права линия, да се изправи изцяло на задните си крака и да легне напълно изпънат. Клетка или заграждение с прилежащ двор, или обезопасена за зайци стая на закрито, работят добре. Твърд под с мека постелка е по-щадящ за лапите от телената мрежа. Независимо дали е настанен на закрито или навън, пространството трябва да е сигурно срещу хищници и защитено от крайно време.

Списък за настаняване

• Просторна клетка със заслонено, затворено място за спане
• Прилежащо заградено пространство или ежедневен достъп до обезопасена за зайци стая
• Стойка за сено и тежки, устойчиви на прекатурване купички за храна и вода
• Тоалетна тавичка, тъй като много зайци могат да бъдат приучени да я използват
• Безопасни играчки за гризане, тунели и скривалища за разнообразие

Мини Лоп достига полова зрялост рано, често около четири до шест месеца, макар отговорните развъдчици обикновено да изчакват зайката да съзрее напълно и да се развие добре. Чифтосването е кратко; зайката се завежда при мъжкия, а не обратното, тъй като зайките могат да бъдат териториални. Бременността трае около 28 до 31 дни.

Преди раждането зайката прави гнездо от постелка и косми, изскубани от собствената ѝ козина. Котилата обикновено са от около две до шест зайчета, които се раждат без косъмче и със затворени очи. Зайката ги кърми, обикновено веднъж или два пъти на ден, а зайчетата се развиват бързо.

Зайчетата отварят очи на около десет дни и през следващите седмици започват да излизат от гнездото и да опитват твърда храна. Обикновено се отбиват на около шест до осем седмици. Развъждане трябва да се предприема само със здрави и зрели развъдни животни и с план за настаняване на малките, като се има предвид колко зайци вече чакат дом.