Беверен

Беверът е една от по-старите и по-едрите породи декоративни зайци. Възрастните екземпляри обикновено тежат между 3,6 и 5,4 kg (8-12 lb), което ги нарежда категорично сред едрите породи. Тялото е удължено и добре омускулено, с леко извит гръб, а козината е гъста и забележимо лъскава.

Породата носи името на белгийския град Бевер, близо до Антверпен, където е създадена в края на XIX век. Първоначално е отглеждана заради кожата и месото, а качеството на козината ѝ помага да се разпространи в други страни като изложбен и домашен любимец.

Днес беверите се ценят най-вече заради нрава си. Обикновено са спокойни, кротки и любопитни и понасят добре боравенето с тях, щом свикнат с хората. Размерът и уравновесеният им темперамент ги правят по-подходящи за стопани, които могат да им осигурят достатъчно пространство и редовно внимание.

За кого е подходящ беверът

Тази порода отговаря на домакинство с място за голяма клетка и с време за ежедневно боравене и раздвижване. Спокойният нрав я прави подходяща за начинаещи стопани, готови за нуждите на едър заек, но размерът я прави по-непрактична за малки жилища или за съвсем малки деца, които не могат безопасно да поддържат тежестта му.

Беверът е създаден в градчето Бевер, близо до Антверпен в Белгия, в края на 90-те години на XIX век. Смятан е за една от основополагащите едри кожухарски породи на континентална Европа и произхожда от местни линии, отглеждани както за кожа, така и за месо.

Оригиналният и най-известен цвят е синият, чист и равномерен шиферен нюанс, който се превръща в отличителен белег на породата. Гъстата, блестяща синя козина прави заека привлекателен за кожухарската търговия и спомага за утвърждаването на репутацията му извън Белгия.

Породата достига до Великобритания в началото на XX век, където развъдчиците работят по фиксирането на типа и разширяването на цветовата гама. Следват бяла, черна и кафява разновидности, а специализиран клуб е основан, за да поддържа стандарта. От Великобритания беверът се разпространява в други англоезични страни.

Беверите оказват влияние върху развитието на няколко по-късни породи, тъй като козината и телосложението им са използвани в развъдни програми другаде. Днес породата остава сравнително рядка и се отглежда предимно от ценители и участници в изложби, а не като масов домашен любимец.

Беверът има удължено, добре заоблено тяло с лека извивка на гърба, понякога описвана като форма на мандолина. Главата е широка, ушите са големи и се държат във форма на V, а цялостното впечатление е за внушителен, добре балансиран заек. Козината е определящата характеристика: плътна, мека и лъскава, с качество да се връща бавно на място, когато бъде погалена срещу посоката на растеж.

Козина и цветове

Синьото е класическият и оригинален цвят, равномерен среден шиферен нюанс със силен блясък чак до кожата. Бялата разновидност е чисто бяла със сини очи. Черно, кафяво и лилаво също са признати в някои стандарти. При всеки цвят козината трябва да е еднородна, гъста и ярка, с блясъка, който придава на породата голяма част от привлекателността ѝ. Дължината на косъма е около 3,8 cm, по-дълга от тази на повечето обикновени зайци.

Беверът е известен с уравновесения си, стабилен нрав. Породата е кротка и послушна и обикновено понася добре боравенето, щом заекът започне да се доверява на хората около себе си. В същото време е буден и любопитен, а отделните екземпляри често изследват новите предмети и пространството около тях с готовност.

При членове на семейството, които ги боравят спокойно и често, беверите обикновено стават уверени и общителни. Това са едри зайци, затова децата трябва да бъдат наблюдавани и научени да поддържат цялото тяло, а не да вдигат заека за кожата на врата или ушите. С непознати беверът може да е предпазлив в началото, но рядко е агресивен. С други зайци кастрирани двойки, въведени постепенно едно към друго, могат да живеят заедно; както при повечето зайци, некастрирани животни от еднакъв пол могат да се бият.

Ежедневната грижа се съсредоточава върху чиста клетка, прясна храна и вода и време извън клетката за движение. Гъстата козина се нуждае от редовно внимание, за да остане лъскава и без сплъстявания, а едрото тяло означава, че заекът има нужда от повече пространство и раздвижване от по-дребните породи.

Поддръжка на козината

• Четкайте веднъж седмично, а по-често по време на линеене, за да отстраните хлабавите косми
• Проверявайте ноктите на всеки няколко седмици и подрязвайте, когато пораснат
• Оглеждайте ушите и задната част редовно за чистота
• Избягвайте къпане; почиствайте петна на място, тъй като пълните бани стресират зайците

Раздвижване

• Осигурявайте поне три до четири часа наблюдавано движение всеки ден
• Осигурете сигурен заграден двор или стая, обезопасена за зайци
• Предлагайте тунели, кутии и играчки за гризане, за да поддържате заека активен
• Осигурете голяма клетка, в която заекът може да се разтяга и подскача на закрито

Среда

Дръжте бевера в помещение без течения и с постоянна температура. Зайците понасят зле топлината, затова ги пазете от пряка лятна слънчева светлина и осигурете сянка и вентилация. Тиха, предвидима обстановка подхожда на породата и намалява стреса.

Сеното е основата на заешката диета и трябва да съставлява по-голямата част от храната на бевера. Неограничено сено от треви, като тимотейка или ливадно сено, подпомага храносмилането и изтрива непрекъснато растящите зъби. Гранулите и пресните зеленчуци добавят хранителни вещества, но трябва да се отмерват, а не да се дават свободно, особено при едра порода, склонна към наддаване на тегло.

Лакомства и добавки

Предлагайте малки количества безопасни листни зеленчуци всеки ден, като маруля тип ромен, билки и глухарче. Използвайте плодове и кореноплодни само като случайни лакомства в малки парчета заради съдържанието им на захар. Здрав заек с добро сено и балансирана диета рядко се нуждае от добавки; осигурявайте прясна вода по всяко време в бутилка или тежка купа.

Беверът се смята за издръжлива порода и обикновено живее 5-8 години при добри грижи. Повечето здравословни проблеми са обичайните за всички зайци, а не специфични за породата. Ежедневното наблюдение на храненето, изпражненията и поведението е най-сигурният начин да се забележи проблем навреме.

Профилактика

• Осигурявайте неограничено сено, за да поддържате зъбите и червата в добро състояние
• Проверявайте задната част ежедневно през топлите месеци, за да предотвратите мухиазис
• Поддържайте ваксинациите актуални там, където са налични ваксини срещу миксоматоза и вирусна хеморагична болест
• Планирайте годишен преглед при ветеринар с опит със зайци
• Кастрирайте, за да намалите риска от репродуктивни ракови заболявания и подобрите поведението

Тъй като беверът е едър заек, настаняването му трябва да е по-голямо от стандартната клетка, продавана за дребни породи. Клетката трябва да позволява на заека да легне напълно изпънат, да се изправи на задните си крака и да направи няколко подскока, без да опира в стените. Съчетайте основната клетка със сигурна площ за раздвижване за ежедневно движение.

Списък за оборудване

• Голяма клетка с твърд под и дълбока, попиваща постелка
• Тоалетна тавичка, поставена в ъгъла, който заекът сам избере
• Кошница или купчина сено, поддържани постоянно пълни
• Бутилка за вода или тежка купа, проверявана и допълвана ежедневно
• Скривалище или покрита кутийка за уединение и сигурност
• Играчки за гризане и тунели за обогатяване на средата

Беверите достигат репродуктивна зрялост на няколко месеца, макар че едрите породи обикновено се оставят да завършат растежа си, преди да бъдат развъждани. Женската е готова за чифтосване почти постоянно, а не в определен сезон. След чифтосването бременността продължава около месец, а женската изгражда гнездо от сено и косъм малко преди раждането.

Котилата обикновено са средни до големи. Малките, наричани зайчета, се раждат слепи и без косъм и зависят изцяло от майката. Отварят очи на около десетия ден и през следващите седмици започват да напускат гнездото и да опитват твърда храна. Отбиването обикновено приключва между шестата и осмата седмица. Осигурете на женската тиха гнездова кутия, допълнителна храна и минимално обезпокояване през този период. Развъждането трябва да се извършва отговорно, с внимание към здравето, нрава и намирането на дом за приплодите.