Американски

Американският заек е едра домашна порода, изведена в Съединените американски щати в началото на ХХ век. Възрастните екземпляри обикновено тежат между 9 и 12 фунта, като зайките са малко по-тежки от мъжките. Породата се разпознава по полуарковидното тяло, наричано още форма на мандолина, при което гърбът се извива плавно от раменете назад към заоблените задни части.

Признати са два стандартни цвята: дълбоко синьо и чисто бяло. Синият американски заек е една от малкото породи с истински шиферносин косъм по цялото тяло и именно този цвят е бил основното предимство при първото представяне на породата. Белият вариант има розови очи и плътна, равномерна козина.

Днес американският заек се отглежда предимно като спокоен компаньон и като порода за съхраняване на генетичното наследство. Той е кротък и тих, понася добре боравене и бързо свиква с установен дневен режим. Тъй като е едра порода, се нуждае от повече пространство и храна, отколкото джудже или дребна порода, а това си струва да се прецени, преди заекът да се прибере у дома.

За кого е подходящ

Американският заек подхожда на стопани, които могат да осигурят просторно жилище и ежедневно време извън клетката. Кротката му, послушна природа го прави разумен избор за по-големи деца, които боравят внимателно с животните, както и за възрастни, търсещи спокоен компаньон без излишни изненади. По-малко подходящ е за много тесни жилища или за хора, които не могат да поемат ангажимент за ежедневни грижи през живот, който може да достигне 8 години.

Американският заек е изведен в щата Калифорния, САЩ, през 10-те години на ХХ век. Създаването му се приписва на Луис Солсбъри от град Пасадена, който работи за затвърждаване на дълбок син цвят и характерното полуарковидно тяло у едра порода, отглеждана за месо и кожа.

Породата е показана и призната за първи път през 1917 г. Първоначално е представена под името German Blue Vienna, което препраща към европейските сини породи в родословието ѝ. При силните антигермански настроения по време на Първата световна война името е сменено на Американски, название, което по онова време помага на породата да бъде приета по-лесно.

Синията вариант се появява пръв и изгражда ранната репутация на породата, тъй като равномерна шиферносиня козина е рядкост. По-късно е добавен и бял вариант, за да се разшири приложението на породата както за кожа, така и за месо. През по-голямата част от ХХ век американският заек се отглежда в множество ферми заради плътната си кожа и добрия размер на кланичното тяло.

С преминаването на промишленото зайцевъдство към по-бързорастящи породи броят на американските зайци рязко спада. Днес породата се приема за наследствена и присъства в списъци за наблюдение на застрашени породи, което е възродило интереса на дребни развъдчици, работещи за запазването ѝ.

Американският заек има дълго, дълбоко тяло от полуарковидния тип. Погледнато отстрани, гръбната линия се издига постепенно от раменете и достига най-високата си точка над хълбоците, преди да се заобли към задната част, профил, който му отрежда описанието мандолина. Ушите стоят изправени и са пропорционални на главата и тялото. Общото впечатление е за внушителен, добре омускулен заек, а не за компактен.

Козина и цветове

Козината е плътна и бавно се връща на място, когато се погали срещу посоката на растежа ѝ, което придава на косъма ценените му качества. Синият вариант носи равномерен, среден до тъмен шиферносин цвят по цялото тяло, като същият тон продължава и в подкосъма. Белият вариант е чисто, ясно бяло с розови очи. И при двата варианта цветът трябва да е еднороден, без разпръснати косми с различен цвят, месингов оттенък или петна.

Американският заек е познат с постоянен, добродушен нрав. Обикновено е послушен и понася вдигане и държане в ръце по-добре от много нервни породи, стига боравенето да е спокойно и уверено. Зайките имат репутация на внимателни, уравновесени майки, което допълва общото впечатление за лесен характер на породата.

С членовете на семейството американският заек обикновено е кротък и се радва на нежно внимание, щом веднъж се довери на хората около себе си. Към непознати е по-скоро предпазлив, отколкото уплашен, и се отпуска, щом свикне с нови гласове и режим. Това е тих заек, който рядко тупа с крак или се съпротивлява без причина.

С други зайци американският заек може да живее в съвместими двойки или групи, ако запознанството е постепенно и двете животни са кастрирани. Както при всеки заек, кучетата и котките трябва да се наблюдават, тъй като дори дружелюбен заек може да изпита стрес от присъствието на хищник. Търпението през първите седмици си заслужава, защото установен американски заек е спокоен и предвидим.

Американският заек е издръжлива порода с несложни изисквания за грижа, но размерът му означава, че се нуждае от повече място и по-голямо оборудване в сравнение с дребните зайци.

Поддръжка на козината

• Четкайте веднъж седмично, за да отстраните отпадналия косъм и да поддържате плътната козина в добро състояние.
• По време на сезонно линеене четкайте по-често, на всеки няколко дни.
• Проверявайте ноктите приблизително на всеки 4 до 6 седмици и ги подрязвайте, когато прекалено пораснат.
• Редовно проверявайте ушите и задната част за чистота, защото едър заек трудно достига там сам.
• Избягвайте пълно къпане, което стресира зайците; при замърсяване почиствайте козината локално.

Раздвижване

• Осигурявайте поне 3 до 4 часа наблюдавано време извън клетката всеки ден, в обезопасено за зайци помещение.
• Давайте достатъчно място за подскачане, изправяне и тичане, от които едрата порода се нуждае, за да е във форма.
• Предлагайте тунели, кашони и безопасни играчки за гризане като умствена стимулация.
• Пазете зоните за игра от електрически кабели и отровни стайни растения.

Среда на отглеждане

Настанявайте американския заек в просторна, суха клетка, далеч от течения и пряка слънчева светлина. Зайците понасят студ много по-добре от горещина, затова сянката и проветрението са важни през топлите месеци. Осигурете твърд под или почивна дъска, защото телената мрежа може да причини рани по стъпалата при тежък заек.

Сеното от треви трябва да съставлява по-голямата част от диетата и да е налично по всяко време. Тимотейка, овощна трева или ливадно сено поддържат храносмилането в движение и изтъркват постоянно растящите зъби. Премерено количество качествени гранули и дневна порция пресни листни зеленчуци допълват диетата. Прясна вода трябва да е налична винаги, поднасяна в тежка купа или чиста бутилка с накрайник.

Лакомства и добавки

Давайте лакомства в малки количества и рядко. Няколко парченца моркови, ябълка без семки или билки като магданоз и кориандър са подходящи награди. Въвеждайте всяка нова зеленина постепенно, в рамките на няколко дни, за да избегнете разстроен стомах. Заек, хранен с неограничено сено и пресни зеленчуци, обикновено не се нуждае от допълнителни витаминни добавки.

Американският заек е здрава порода наследство без сериозни специфични за породата дефекти. При добри условия на отглеждане обикновено живее 5 до 8 години. Повечето здравословни проблеми при породата съвпадат с тези, засягащи зайците като цяло, и в основата им стоят диетата, износването на зъбите и хигиената.

Превантивни грижи

• Хранете с неограничено сено от треви, за да предпазите храносмилането и зъбите.
• Осигурявайте годишен преглед, включващ проверка на зъбите и теглото.
• Ваксинирайте срещу регионални заешки болести, когато е препоръчано от ветеринарен лекар.
• Кастрирайте, за да предотвратите репродуктивни ракови заболявания и да намалите хормоналното поведение.
• Поддържайте клетката чиста и суха, за да предпазите от кожни и дихателни проблеми.

Тъй като американският заек е едра порода, настаняването му трябва да е щедро. Клетката трябва да позволява на заека да легне напълно изпънат, да седне изправен с уши, свободни от тавана, и да направи няколко скока от край до край. Обичайно правило за едър заек е клетка от поне 12 квадратни фута, свързана с площадка за движение от около 24 до 32 квадратни фута. Твърд под, с почивна дъска при телена основа, предпазва стъпалата от рани.

Списък за настаняване

• Просторна клетка с твърда зона за почивка.
• Тежка купа за вода или бутилка с накрайник, проверявана ежедневно.
• Решетка или купчина сено, поддържани постоянно пълни.
• Тоалетна кутия в единия ъгъл с безопасна за зайци постелка.
• Скривалище или покрито кътче за усещане за сигурност.
• Играчки за гризане и кутия за копаене за разнообразие.

Като порода наследство, отглеждана отчасти заради опазването ѝ, американският заек се развъжда с цел запазване на телесния тип и двата стандартни цвята. Мъжките и женските от едри породи достигат зрялост малко по-късно от дребните зайци, затова развъдчиците обикновено изчакват животните да станат физически зрели, често около 6 до 8 месеца, преди първото чифтосване. Зайката се завежда в клетката на заека, а не обратното, тъй като зайките могат да бъдат териториални.

Бременността продължава около 31 дни. Гнездова кутия с чиста слама трябва да се постави няколко дни преди очакваната дата, а зайката ще я застели с косъм, който изскубва от тялото си. Американските зайки се смятат за добри, спокойни майки, което съответства на общата репутация на породата за кротост. Малките се раждат слепи и без косъм и отварят очи на около 10-ия ден.

Малките зайчета започват да опитват сено и гранули на около 3-та седмица и обикновено се отбиват на 6 до 8 седмица. Внимателното боравене с малките от ранна възраст помага да пораснат в кротките възрастни, с които породата е позната. Развъдчиците, работещи с тази рядка порода, често си сътрудничат, за да поддържат разнообразие в родословната линия и да я опазят.