Пигмей паутер

Джуджето гушар (Pygmy Pouter) е малка декоративна порода гълъби, създадена в Германия за изложбени цели. Отличителният му белег е голямата издута гуша, която птицата напомпва с въздух, докато отпред на тялото се оформи кръгла топка. Съчетана с висока, изправена стойка и дълги тънки крака, тази особеност придава на породата гордата осанка, заради която се отглеждат гушестите и зобчестите гълъби.

Наименованието джудже насочва към размера на птицата. Това е един от по-дребните представители на групата на гушестите гълъби, отгледан така, че да показва характерната гушеста форма в компактно тяло, а не в едро. Възрастните птици са леки, с тясна талия, висока стойка, и крака, които според линията са голи или оперени.

Гълъбарите описват нрава им като любопитен, деен, бдителен и уверен. Птиците се движат свободно из гълъбарника, следят обстановката около себе си, а мъжките се демонстрират, като напомпват гушата и вървят на пръсти. Отглеждат се главно за изложби и заради интереса към демонстрацията им, а не за състезания или месо.

За кого е подходящ

Джуджето гушар подхожда на гълъбар, който иска декоративна птица за гълъбарника и обича да наблюдава демонстративното поведение. Нужен му е сух, защитен от хищници гълъбарник и ежедневно внимание, затова е по-подходящ за хора с място за отглеждане на открито, отколкото за домашен любимец в апартамент. Породата е разумен избор за по-нови гълъбари заради малкия си размер и скромните нужди от храна, макар подготовката за изложба да изисква практика.

Гушестите и зобчестите гълъби са старо разклонение на декоративното гълъбовъдство, отглеждано в цяла Европа заради навика им да издуват гушата си. Гълъбарите подбирали птици, които напомпват гушата силно и стоят изправени, и с времето се появили множество регионални форми, от едри, дългокраки птици до по-дребни разновидности.

Джуджето гушар принадлежи към немския клон на тази група. Породата е създадена в Германия като дребен гушест гълъб, при който подборът се стремял да запази характерната издута гуша и изправената стойка, докато общата големина на тялото намалявала. Резултатът е птица, показваща очертанията на гушестите гълъби в умален вид.

Както при другите немски декоративни породи, тя се поддържала от местни гълъбари и се показвала на изложби, където птиците се съдят спрямо приет стандарт за форма, гуша, стойка и оперение. Подборът по тези изложбени критерии затвърдил малкия размер и високата, тънка стойка, виждана днес.

Породата остава изложбен гълъб, отглеждан от любители. Тя не е състезателна или стопанска птица, а историята ѝ е свързана с изложбения гълъбарник, а не с търговската употреба. Точни дати на създаването не са добре документирани, затова породата най-точно се описва просто като немски гушест гълъб, развит в рамките на по-широката традиция на гушестите и зобчестите гълъби.

Общото впечатление е за дребен, елегантен гълъб, изправен високо на дълги крака. Тялото е стройно с тясна талия, гърдите са издадени напред, а издутата гуша образува кръгла топка над краката. Когато птицата се демонстрира, тя се повдига на пръсти и гушата изпъква силно на фона на тънката фигура.

Главата е малка и спретната спрямо издутата гуша. Шията е дълга, а линията от гушата до краката трябва да изглежда балансирана и изправена. Линиите се различават по оперението на краката: при едни птиците имат голи крака, а при други, оперени.

Оперение и цветове

Оперението е гладко и прилепва плътно към тялото, което подчертава стройния силует. Породата се отглежда в разнообразие от цветове, включително плътни еднородни тонове и шарени или маркирани птици, в зависимост от линията и гълъбаря. Съдиите търсят чисто качество на перото и добре оформена, ясна гуша, а не конкретен цвят, затова изборът на цвят остава въпрос на предпочитание в рамките на стандарта.

Джуджето гушар е дейна и бдителна птица, която следи внимателно обкръжението си. Птиците се движат свободно из гълъбарника и волиерата, кацат високо и наблюдават хората и другите гълъби. Увереният нрав проличава най-вече при мъжките, които издуват гушата, вървят на пръсти и парадират, за да се демонстрират.

С гълъбарите породата се успокоява и опитомява, когато е държана редовно от малка, макар да остава по-скоро наблюдателна, отколкото търсеща контакт. С непознати е бдителна и може да пази дистанция, докато свикне с новия човек. С други гълъби обикновено е дружелюбна и живее добре в смесен гълъбарник, като през размножителния период се случват обичайните разправии за гнездови места и кацалки. По природа не е агресивна, а активността ѝ се насочва към движение и демонстрация, а не към сбиване.

Грижите се основават на чист гълъбарник, постоянно хранене и ежедневни проверки. Породата е издръжлива, когато се държи суха и защитена от течения, а редовното боравене с птиците ги пази опитомени и позволява на гълъбаря да забелязва проблемите навреме.

Поддръжка на оперението

• Осигурявайте плитка вана два до три пъти седмично, за да могат птиците да поддържат перата си чисти.
• Проверявайте краката и стъпалата за замърсяване и изпражнения, особено при птиците с оперени крака.
• Подрязвайте израслите нокти, когато е нужно.
• Поддържайте гълъбарника сух, тъй като влагата е основната причина за лошо състояние на перата и краката.

Раздвижване

• Осигурете волиера или гълъбарник с място за кратки полети и високи кацалки за катерене.
• Позволявайте ежедневно време извън гълъбарника в защитена площадка за летене, когато условията го позволяват.
• Поставете кацалки на различна височина, съобразени с изправения, катерещ се характер на породата.

Обстановка

Настанявайте птиците в сух, добре проветрен гълъбарник, без течения и защитен от котки, плъхове и хищни птици. Осигурете достатъчно пространство и гнездови кутии за броя отглеждани двойки и почиствайте редовно изпражненията, за да поддържате добро качество на въздуха и нисък риск от болести.

Диетата е балансирана зърнена смес за гълъби от семена и бобови култури, като царевица, пшеница, грах и по-дребни семена. Тъй като породата е дребна, порциите са скромни, а храненето с определено количество, вместо оставяне на храна постоянно, помага птиците да остават в добра изложбена форма. Нужни са постоянна прясна вода и достъп до дребен камък, за да могат птиците да смилат и обработват зърното.

Лакомства и добавки

Осигурявайте постоянно дребен камък и източник на калций, като счупени черупки от стриди, което е най-важно за женските по време на снасяне. По време на размножаване и линеене могат да се добавят минерални или витаминни добавки. Малки количества зеленина или допълнителни семена могат да се дават като лакомство, но в умерено количество, за да не нарушат основната зърнена диета.

При сух гълъбарник и чиста храна джуджето гушар е издръжлива птица, а обичайната продължителност на живота е около 10 до 15 години. Повечето здравословни проблеми произлизат от влажни гълъбарници, мръсна вода, пренаселеност или контакт с болни птици, а не от слабост на самата порода. Доброто хигиенно поддържане на гълъбарника предотвратява по-голямата част от проблемите.

Профилактика

• Поддържайте гълъбарника сух и добре проветрен и почиствайте изпражненията често.
• Осигурявайте прясна вода всеки ден в чисти поилки.
• Карантинирайте нови или завръщащи се птици, преди да ги добавите към гълъбарника.
• Обезпаразитявайте и проверявайте за външни паразити по редовен график.
• Следете изпражненията и телесното тегло като ранни признаци за проблем.

Като изложбен гълъб джуджето гушар не се обучава за състезания или прибиране в гълъбарника отдалеч. Обучението означава по-скоро свикване на птиците с боравене, с изложбената клетка и със спокойно стоене и демонстриране, докато съдия ги оценява. Птиците учат чрез тиха, повтаряща се практика, а тези, боравени често от малка възраст, свикват най-бързо. Търпението има по-голямо значение от бързината, защото уплашена птица не позира добре.

Основи

1. Боравете с младите птици нежно и често, за да свикнат да бъдат вземани в ръка.
2. Въведете изложбена клетка у дома и оставете птицата да се храни и почива в нея.
3. Практикувайте кратки сесии на стоене и позиране, като приключвате преди птицата да се умори.
4. Възнаграждавайте спокойното поведение с малко от любимото ѝ семе.
5. Постепенно преминете към кратки пътувания, за да свикне с транспорт и тълпи, преди истинска изложба.

Джуджето гушар се отглежда в гълъбарник, стандартното настаняване за декоративни гълъби. Гълъбарникът трябва да е сух, добре проветрен, без течения, и защитен от хищници като котки, плъхове и ястреби. Вътре са нужни кацалки на различна височина, съобразени с изправения, катерещ се нрав на породата, както и гнездови кутии за размножаващите се двойки и свободно подово пространство за хранене и почистване. Прикачена волиера или площадка за летене позволява на птиците да се раздвижват и къпят на открито, докато остават защитени.

Списък за настаняване

• Сух гълъбарник без течения с добра вентилация
• Стени, врати и мрежи, защитени от хищници
• Кацалки на няколко височини
• Гнездови кутии за всяка размножаваща се двойка
• Чисти хранилки и поилки
• Наличен дребен камък и вода за къпане
• Сигурна площадка или волиера за ежедневно раздвижване

Както повечето гълъби, джуджето гушар снася по две яйца, които двамата родители мътят на смени. Яйцата се излюпват за около 17 до 19 дни. Новоизлюпените малки са безпомощни и се хранят с гушено мляко, произвеждано от двамата родители, а по-късно постепенно преминават към зърно. Повечето двойки отглеждат добре собствените си малки, но заради голямата гуша, характерна за гушестите породи, някои гълъбари следят внимателно храненето или използват доведени двойки от по-обикновена порода, когато дадена двойка храни зле.

Стъпки при излюпване

1. Осигурете тиха гнездова кутия с материал за гнездене и оставете двойката да се настани.
2. Позволете на родителите да мътят яйцата необезпокоявани.
3. Проверете дали и двете яйца се покриват и обръщат от птиците.
4. След излюпването се уверете, че родителите хранят с гушено мляко.
5. Поддържайте гнездото сухо и чисто, докато малките растат.
6. Осигурете лесен достъп до зърно и вода, когато малките започват да се отбиват.