Якобин

Якобинецът е една от най-старите и най-разпознаваеми породи декоративни гълъби. Отличителната му черта е качулка от пера, която расте нагоре и напред около шията и главата, образувана от обратен растеж на перушината. При добре развита птица тази качулка обгръща главата почти напълно и оставя видими само клюна и част от лицето. Породата се отглежда за изложби и украса, а не за състезания или практическа употреба.

По телосложение якобинецът е строен, изправен гълъб със среден размер и обикновено тежи от 280 до 340 грама. Освен качулката, дългите пера на шията образуват три отделни структури: грива в задната част, яка от двете страни и розетка в предната част на гърдите. При оценяването съдиите обръщат внимание на дължината, гъстотата и симетрията на тази перушина точно толкова, колкото и на общия тип на тялото.

Якобинецът има тих, уравновесен нрав. Той е кротък при хващане и понася добре честото боравене, което изложбените птици изискват. Тъй като качулката ограничава предното му зрение, породата зависи от внимателни грижи и не е подходяща за свободен полет или отворени гълъбарници.

На кого подхожда

Якобинецът подхожда на стопани, които искат декоративен гълъб за показ и са готови да осигурят закрито, защитено от хищници настаняване. Ограниченото му зрение и взискателната перушина го правят слаб избор за начинаещи гълъбовъди или за хора, които искат птици на свободен полет. Той възнаграждава търпеливите стопани, които обичат подробните грижи за перата и предпочитат тиха, лесна за управление птица.

Якобинецът произлиза от качулати гълъби, достигнали до Европа по средиземноморски и азиатски търговски пътища. Ранни качулати птици са отбелязани в континентална Европа още през шестнайсети век, а автори от онова време описват гълъби с обърната яка от пера около главата. Франция се сочи най-често като родина на съвременната порода, а името обикновено се свързва със сходството на качулката с качулка на монах.

През следващите векове развъдчици от Франция, Нидерландия и Великобритания усъвършенстват качулката от скромно жабо до пълната обгръщаща форма, позната днес. Подборът е насочен към удължаване на гривата, яката и розетката, както и към плътното затваряне на качулката около главата. Този дълъг процес превръща птицата от обикновен качулат гълъб в специализирана изложбена форма.

До деветнайсети век якобинецът вече е утвърдена изложбена порода в Европа и се отглежда от любители, съревноваващи се по качеството на перушината. Чарлс Дарвин посочва якобинеца сред силно изменените домашни породи гълъби, когато разглежда изменчивостта при опитомяването, което го поставя твърдо сред признатите изложбени породи от онази епоха. В българската гълъбовъдна традиция породата е позната и под името Мария Стюарт, а също и с народни названия като якалии и перукари, свързани с формата на качулката и яката.

Днес якобинецът остава изложбена порода, поддържана от специализирани клубове и показвана в стандартните за породата цветове. Отглежда се заради външния вид и вече не се свързва с никаква работна или продоволствена цел.

Общото впечатление от якобинеца е за висок, строен гълъб, при когото перушината на главата и шията доминира над всичко останало. Самото тяло е сравнително малко и се държи изправено на умерено дълги крака. Най-впечатляващият елемент е качулката, която се издига от шията и се извива напред, за да обрамчи и частично да скрие главата. Колкото по-дълги са перата и колкото по-плътно се затварят отпред, толкова по-високо се оценява птицата на изложба.

Перушината на шията се разделя на три части. Гривата минава по задната част на шията, яката се спуска от двете страни, а розетката е разположена в предната част на гърдите, където страничните пера се срещат. Ясната граница между качулката и яката, наричана разделяне, е стандартен критерий при оценяването.

Перушина и цветове

Якобинецът се показва в едноцветни разновидности, включващи черно, червено, жълто, синьо и сребристо, както и в бяло. Оцветените птици имат бяла глава и бели първостепенни летателни пера, докато цветът на тялото остава чист и равномерен. Бялата глава подчертава оцветената качулка и е признат рисунък в много стандарти. Перушината трябва да е плътна и лъскава, а дългите украсни пера да са неповредени, защото счупени или замърсени пера на качулката тежко се санкционират на изложба.

Якобинецът има кротък и достоен нрав. Той е сред по-тихите породи декоративни гълъби и рядко показва нервната плашливост на по-активните типове. Този уравновесен характер се дължи отчасти на подбора за изложбената клетка, където птиците трябва да стоят спокойно по време на оценяване, и отчасти на качулката, която ограничава това, което птицата вижда.

Към хората якобинецът е кротък и понася добре редовното хващане, необходимо за грижата за перушината, която породата изисква. С други гълъби обикновено е миролюбив и не се бори агресивно за място или храна, затова се вписва добре в спокойна волиера с подобни птици. Тъй като предният му поглед е блокиран, може да се стресне от внезапно движение, което не вижда да наближава, затова стопаните трябва да се приближават тихо.

Породата не е създадена за спортен полет и обикновено остава близо до кацалките и местата за хранене. Двойките се свързват трайно, а птиците са надеждни и спокойни обитатели на гълъбарника.

Ежедневните грижи за якобинеца се съсредоточават върху опазването на перушината му и съобразяването с ограниченото му зрение. Дългите пера на качулката лесно събират мръсотия и изпражнения, затова чистото и сухо настаняване и честите прегледи са част от обичайните грижи.

Поддръжка на перушината

• Преглеждайте редовно качулката, гривата, яката и розетката за замърсяване и повреди
• Предлагайте плитка вана за къпане два до три пъти седмично, за да може птицата сама да поддържа перата си чисти
• Подрязвайте или разделяйте перата около очите, ако зрението е напълно блокирано, както правят някои стопани при разплодните птици
• Поддържайте гнездовите места и кацалките чисти, за да избегнете зацапване на перушината

Раздвижване

• Осигурете закрита волиера или гълъбарник с ниски, лесно достъпни кацалки
• Не пускайте породата на свободен полет, тъй като ограниченото зрение я излага на хищници и опасности
• Осигурете достатъчно пространство за кратки прелитания и разходка в заграждението

Условия на средата

Якобинецът трябва да се отглежда в сух гълъбарник или волиера, защитени от течения и хищници. Той е чувствителен към влага и мръсни условия, защото замърсените пера на качулката могат да се сплъстят и да причинят дискомфорт. Стабилна, закрита среда с постоянни места за хранене и пиене помага на птицата да се ориентира въпреки ограниченото си зрение.

Якобинецът се развива добре при балансирана зърнена смес за гълъби. Обичайната дажба съчетава няколко вида зърно и бобови растения, като царевица, пшеница, сорго, грах и малко количество маслодайни семена. Неразтворим чакъл и минерален камък трябва да са достъпни постоянно, за да подпомагат храносмилането и образуването на черупката при разплодните женски. Чиста прясна вода трябва да се предлага всеки ден в поилка, до която птицата стига, без да потапя перата на качулката си в нея.

Лакомства и добавки

Малко количество безопасна зеленина и от време на време семенно лакомство могат да допълват основната смес. Витаминна и минерална добавка е полезна през периода на размножаване и линеенето. Чакълът остава задължителен през цялата година. Ограничавайте лакомствата до минимум, за да не изместват балансираната зърнена дажба и да не водят до наднормено тегло, което натоварва стройното тяло на птицата.

Якобинецът е сравнително издръжлив гълъб при добро настаняване, с обичайна продължителност на живота от 8 до 12 години. Основните проблеми, специфични за породата, са свързани с качулката. Перата около очите могат да причинят дразнене, сълзене или очна инфекция, а дългата перушина лесно се замърсява и се сплъстява при лоша хигиена. Извън това якобинецът боледува от същите болести като другите домашни гълъби.

Профилактика

• Поддържайте гълъбарника чист, сух и добре проветрен
• Преглеждайте редовно очите и перата на качулката и почиствайте всяко замърсяване
• Осигурявайте чакъл, чиста вода и балансирано хранене през цялата година
• Карантинирайте нови или завърнали се птици, преди да ги смесите с останалите
• Поддържайте програма за обезпаразитяване по препоръка на ветеринарен лекар

Обучението на якобинеца е свързано с привикване, а не с постижения. Породата не се пуска за състезателни полети или акробатика, а ограниченото му зрение изключва всякаква работа на свободен полет. Това, от което наистина се нуждае, е да приема спокойно хващането, грижите за перата и изложбената клетка. Птица, свикнала с редовен внимателен контакт от малка, стои спокойно при оценяване и понася грижите, които перушината ѝ изисква.

Основи

1. Хващайте малките внимателно и често, след като перушината им поникне, за да свикнат с контакт
2. Приучвайте птицата към изложбена клетка у дома, за да се научи да стои спокойно в малко пространство
3. Упражнявайте повдигане, преглед и подреждане на качулката, гривата и розетката, без да стресирате птицата
4. Дръжте храната и водата на постоянни места, за да усвои птицата разположението въпреки ограниченото зрение
5. Награждавайте спокойното поведение с тихо боравене и постоянен режим

Якобинецът е порода за закрито отглеждане. Тъй като не може безопасно да лети на свобода и лесно замърсява перушината си, той се чувства най-добре в чист, закрит гълъбарник или покрита волиера. Пространството трябва да е сухо и защитено от течения, с добра вентилация, която не създава пряк въздушен поток върху птиците. Ниските кацалки и лесният достъп до пода подхождат на гълъб, който се ориентира отчасти по навик, а не само по зрение.

Списък за подготовка

• Обезопасете заграждението напълно срещу котки, плъхове и хищни птици
• Осигурете ниски кацалки и рампи вместо високи первази
• Дръжте храната, водата и чакъла на едни и същи места всеки ден
• Използвайте чиста суха постелка и я почиствайте често, за да опазите перата на качулката
• Предлагайте плитка вана за къпане и я премахвайте, щом птиците се изкъпят
• Осигурете закътани гнездови кутии, далече от течения, за развъдните двойки

На якобинците обикновено се позволява сами да мътят и отглеждат малките си. Женската снася обикновено по две яйца в люпило, а двамата родители си поделят мътенето, което трае около 17 до 19 дни. След люпенето родителите хранят малките с мляко от гушата през първите дни, преди постепенно да добавят зърно. Тъй като възрастните якобинци имат тежка качулка, която може да пречи при храненето на малките, някои развъдчици използват по-обикновени приемни гълъби, например пощенски, за да отгледат надеждно малките якобинци.

Стъпки при люпенето

1. Оставете двойката да снесе и да се настани на люпилото, обикновено две яйца
2. Оставете двамата родители да си поделят мътенето или поставете яйцата под приемни гълъби при нужда
3. Поддържайте гнездовите кутии чисти, сухи и необезпокоявани по време на мътенето
4. Очаквайте люпене около 17 до 19 дни
5. Уверете се, че родителите или приемните птици хранят малките с мляко от гушата през първите дни
6. Наблюдавайте как перушината на малките пониква и проверявайте дали качулката се развива равномерно