Карно

Карно (Carneau) е домашен гълъб (Columba livia domestica), създаден във Франция като утилитарна порода. Птицата е средно голяма, със закръглено, пълно тяло и изправена, спокойна стойка. Най-познатата форма е с еднородно червено оперение, но се срещат и други цветове. Възрастните обикновено тежат между 600 и 750 грама, което ги нарежда сред по-едрите месодайни гълъби, без да достигат масата на гигантските породи.

Породата се цени по две причини едновременно. Дава едри гълъбчета, които растат бързо, а родителите са надеждни хранители и отглеждат малките почти без намеса. Гълъбите Карно са тихи и добродушни, затова се хващат и държат по-лесно от много плашливи утилитарни линии. Понасят добре затворено отглеждане и се приспособяват към обикновен гълъбарник.

Гълъбовъдите избират Карно за месо, за изложби и като спокойна птица в смесен гълъбарник. Съчетанието от издръжливост, кротко поведение и сигурно родителство държи породата в непрекъсната употреба от края на деветнадесети век.

За кого е подходяща

Карно подхожда на гълъбовъди, които искат продуктивна месодайна порода, с която се живее лесно. Спокойният нрав е удобен за начинаещи, които се притесняват да хващат гълъби, а сигурното родителство намалява труда по отглеждането на малките. Който търси тиха птица за гълъбарника, годна и за изложби, ще намери в породата практично решение.

Името Карно идва от областта в Северна Франция и граничещите с нея части на Белгия, където породата е създадена. Тя произлиза от местни стопански гълъби, отглеждани заради малките им, и е подбирана поколения наред по големина, скорост на растеж и способност да отглежда потомство без чужда помощ.

През втората половина на деветнадесети век Карно вече е обособена месодайна порода. Френските и белгийските стопани я отглеждат в големи количества за пазара на месо, където тлъстите млади гълъбчета са позната храна.

В края на деветнадесети и началото на двадесети век породата стига до Съединените щати и Великобритания. Там тя буди интерес и като търговски месодаен гълъб, и като изложбена птица, а клубовете по породата приемат писани стандарти, които закрепват формата и цвета й. Червеният Карно става най-познатата форма в изложбените среди.

Макар че промишленото производство на гълъбово месо е намаляло на много места, Карно се поддържа от любители и изложители, които държат породата заради историята й, спокойния характер и надеждните месодайни качества.

Карно има широко, дълбоко тяло с доста изправена стойка. Гърдите са пълни и добре закръглени, гърбът е широк, а общата форма е масивна, а не стройна. Главата е гладка и чиста, без качулка, а краката и пръстите са без оперение. Перата прилягат плътно и подредено, затова силуетът е компактен и плътен, както подобава на месодайна порода.

Оперение и цветове

Класическият и най-познат Карно е в плътен, равномерен червен цвят по цялото тяло. Жълтият, белият и сивокафявият (dun) са признати в няколко стандарта. При цветните форми оперението трябва да е еднородно, без петна и пръски, а цветът да продължава и по маховите пера и опашката. Белите птици са с чисто оперение навсякъде. Дълбочината на цвета и равният тон са сред нещата, по които изложителите преценяват птицата.

Карно е сред най-уравновесените домашни гълъби. Спокоен и кротък е, бързо свиква с хващането и с реда в гълъбарника. Птиците, отгледани с редовен контакт, се опитомяват и търпят да бъдат вземани и преглеждани, което е полезно при здравни проверки и на изложби.

Към хората породата е кротка и рядко изпада в паника. С другите гълъби обикновено е миролюбива и дели гълъбарника без много кавги, макар че размножаващите се двойки бранят гнездовата си кутия, както прави всеки гълъб. Карно не е силен летец и не е пощенски гълъб; стои край гълъбарника и няма неспокойния стремеж на състезателните линии. Този спокоен, домашен нрав е една от главните причини породата да се държи и извън месодайната й стойност.

Карно е издръжлив и невзискателен, но се чувства най-добре при постоянен дневен ред и чиста среда. Понеже краката са голи, а оперението гладко, поддръжката е по-проста, отколкото при породи с пера по краката или с качулка.

Поддръжка на оперението

• Осигурявайте плитка вана за къпане два или три пъти седмично, за да поддържат птиците перата си чисти.
• Преглеждайте краката и ноктите всеки месец; внимателно подрязвайте прерасналите нокти.
• Следете за люспи или корички по краката, които може да са признак за акари.
• По време на годишното линеене подпомагайте растежа на новите пера с добра храна и без стрес.

Движение

• Осигурявайте всеки ден достъп до открита волиера или летателна клетка за движение.
• Породата не е запалена по летенето, затова обезопасена волиера й подхожда повече от свободно летене.
• Пространството и кацалките позволяват на птиците да се протягат и размахват криле и предпазват от напълняване, към което месодайните породи са склонни.

Среда

Дръжте Карно в сух гълъбарник без течение, но с добра вентилация. Осигурете отделни гнездови кутии за двойките, достатъчно кацалки и защита от дъжд и вятър. Породата понася различни климати, ако е на сухо, но влажната и мръсна постеля води до дихателни проблеми и болести по краката. При студените зими и горещите лета у нас сухият и проветрив гълъбарник е още по-важен.

Карно се развива добре на стандартна гълъбова смес от зърнени и бобови култури: царевица, пшеница, сорго, грах и боб. Като месодайна порода лесно трупа тегло, затова извън размножителния сезон дажбите трябва да се отмерват, а не да се оставя храна на воля. През размножаването родителите, които хранят малки, имат нужда от повече протеин и енергия, за да расте потомството добре.

Лакомства и добавки

Дръжте постоянно на разположение неразтворим грит и минерална или гълъбова гритова смес, които подпомагат храносмилането и доставят калций, нужен най-вече на носещите женски. Щипка дребни семена, например канарско семе или сафлор, върши работа като лакомство при опитомяване. Давайте чиста прясна вода всеки ден, а витамини или пробиотици добавяйте само при нужда, по време на линеене или след боледуване.

Карно е здрава порода без разпространени наследствени недъзи. При чист гълъбарник, качествена храна и редовни грижи обикновено живее 8 до 12 години. Като по-тежка месодайна порода може да натрупа излишно тегло, ако се прехранва и не се движи достатъчно, и това е основният риск при отглеждането. Болестите, които я засягат, са общите за всички домашни гълъби, а не нещо характерно само за породата.

Профилактика

• Поддържайте гълъбарника чист, сух и добре проветрен.
• Поставяйте под карантина новите или върналите се птици, преди да ги пуснете при ятото.
• Обезпаразитявайте срещу глисти и външни паразити по редовен график.
• Осигурявайте грит, минерали и чиста вода по всяко време.
• Избягвайте пренаселването и прехранването.

Карно се поддава добре на работа с ръце заради тихия си нрав. Не е създаден за състезания или за връщане у дома, затова обучението се свежда до привикване към гълъбарника, свикване с хората и подготовка на изложбените птици да стоят спокойно пред съдията. Най-питомни стават младите птици, които се хващат отрано. Търпението и постоянният ред значат повече от всякаква специална техника.

Основни стъпки

1. Вземайте младите птици в ръце внимателно и често още от отбиването, за да приемат допира.
2. Хранете по едно и също време всеки ден, така че птиците да се научат да идват при вас.
3. Използвайте малко семена като награда за спокойно приближаване и за прибиране на птиците.
4. Упражнявайте вдигане и държане на кратки сесии като подготовка за здравни прегледи и изложби.
5. Дръжте сесиите кратки и тихи и ги приключвайте, преди птицата да се напрегне.

Настанете Карно в обикновен гълъбарник, който остава сух и без течение, но с добър въздухообмен. Като спокойна порода, която стои ниско, тя няма нужда от височината, която ползват летателните породи, но има нужда от достатъчно площ на пода и от отделни гнездови кутии, за да могат двойките да се размножават без сблъсъци. Прилежаща волиера дава на птиците чист въздух и движение на сигурно място.

Списък за подготовка

• Сух, повдигнат под с попиваща постеля, която се сменя редовно.
• По една гнездова кутия на двойка, с гнездови паници и материал за гнездо.
• Достатъчно кацалки, така че всяка птица да има своя.
• Чиста вода и хранилки, вдигнати от пода, за да не се замърсяват.
• Грит и източник на минерали винаги на разположение.
• Мрежа срещу хищници на всички отвори и здраво затваряща се врата.

Гълъбите Карно са сигурни естествени родители и това е една от основните им силни страни. Женската обикновено снася по две яйца на люпило, а мътенето се дели между двамата: мъжкият през деня, женската през нощта. Яйцата се излюпват след около 17 до 19 дни. Понеже родителите мътят и хранят толкова надеждно, повечето гълъбовъди оставят работата на птиците и се намесват само ако някоя двойка се провали. Данните по-долу описват и естествения процес, и настройките, ако яйцата се сложат в инкубатор.

Стъпки при излюпването

1. Дайте на двойката чиста гнездова кутия с паница и материал за гнездо.
2. Оставете двамата родители да мътят двете яйца необезпокоявани; проверете оплождането с овоскоп около седмия ден.
3. Пазете гълъбарника тих и спокоен през целия период на мътене.
4. Очаквайте излюпване между седемнадесетия и деветнадесетия ден; не помагайте на малкото да излезе от черупката, освен ако очевидно е заседнало.
5. Оставете родителите да хранят с гушево мляко първите дни; проверявайте дали и двете малки получават храна.
6. Давайте на родителите допълнителна протеинова храна, докато отглеждат малките.