Мангалица

Мангалицата е порода свине с унгарски произход, позната от пръв поглед по гъстата си къдрава вълнена козина. Тази козина, която през зимата заприличва почти на овча, отличава породата от повечето съвременни свине. През по-топлите месеци козината оредява, а с падането на температурите отново набъбва.

Това е сланинест тип свиня, а не постна бекон порода. Мангалицата натрупва дебел слой тлъстина и дава месо със силно вътремускулно мрамориране, заради което месото и сланината се ценят за приготвяне на осолени и сушени продукти като лардо и трайни салами. Растежът е бавен в сравнение с промишлените породи, а животните достигат кланична годност за по-дълъг период.

Мангалицата е свиня със среден ръст, известна със спокойния си и уравновесен нрав. Понася добре отглеждане на открито и на паша, като рови из огради и гористи участъци в търсене на храна. Издръжливостта и кроткият характер я правят предпочитан избор за дребни стопани и производители, залагащи на традиционно или екстензивно животновъдство.

За кого е подходяща

Породата подхожда на стопани, които разполагат с площ на открито, приемат бавния растеж и искат издръжлива свиня за отглеждане на паша или в гориста местност. Тя е по-малко подходяща за интензивни закрити стопанства или за някой, търсещ бързо угояване и постно месо. Спокойното отношение и оградена площ за търсене на храна дават най-добри резултати.

Произходът на мангалицата води началото си от Карпатския басейн в Унгария през първата половина на 19 век. Развъдчиците кръстосват местни унгарски свине с други регионални породи, за да затвърдят издръжливо животно, което дава голямо количество тлъстина, най-ценният свински продукт по онова време.

Към края на 19 век и в началото на 20 век породата е разпространена в цяла Унгария и в съседни части на Централна и Югоизточна Европа. По онова време сланината е основна готварска мазнина и мерило за стойността на една свиня, затова силно угоителна порода носи ясна икономическа стойност.

Съдбата на породата се обръща в средата на 20 век. С навлизането на растителните масла и постното месо в хранителния режим, търсенето рязко спада. Промишлените постни породи изместват мангалицата в повечето стопанства, а броят ѝ намалява до степен, в която породата е сериозно застрашена.

От края на 20 век насам целенасочени природозащитни усилия и подновеният интерес към занаятчийски сушени месни продукти връщат популацията от много ниски нива. Днес мангалицата отново се отглежда в Унгария и се изнася в други държави, като се развъжда както заради опазването на породата, така и заради производството на висококачествени сушени месни изделия.

Отличителната черта е дългата къдрава козина, покриваща цялото тяло. През зимата тя става гъста и вълниста, а през лятото се сменя с по-къса и по-груба перушина. Тялото е закръглено и добре обмускулено, с дълбок гръден кош, умерено дълъг гръб и сравнително къси крака. Ушите са средни по големина и леко клепнали напред, а зурлата е със средна дължина.

Козина и оцветявания

Признават се три типа оцветяване. Русият тип е най-разпространен и варира от бледокремаво до жълтеникаво. Червеният тип носи червеникавокафява вълна. Лястовичият тип е тъмен по гърба и хълбоците със светъл корем и долна част на краката. При всички типове кожата е пигментирана, а къдравата вълна остава постоянният отличителен белег на породата.

Мангалиците са уравновесени и лесни за отглеждане в сравнение с много други породи свине. Понасят боравене с тях, свикват добре в групи и рядко проявяват агресия, когато разполагат с достатъчно място и храна. Свинете майки обикновено са грижовни и внимателни.

Породата пази силен вроден нагон за търсене на храна и риене, затова една ограда бързо ще бъде преровена, ако не се редува с почивка. Животните са социални и се чувстват най-добре с поне един другар, а не сами. Около хора обикновено са кротки, но заради размера си дори спокойно животно трябва да се борави внимателно с него, особено с нерези и свине майки с малки.

Грижа за козината

• Проверявайте козината за сплъстяване и полепнали замърсявания, по-често през дългата зимна вълна
• Четкайте животното по време на сезонната смяна на козината, за да помогнете на старата да окапе
• Оглеждайте кожата за паразити и дребни рани при всяко боравене
• Подрязвайте или проверявайте копитата периодично, за да предотвратите преразрастване

Раздвижване

• Осигурете ограда или пасище, достатъчно голямо за ежедневно търсене на храна
• Редувайте участъците, за да намалите разкаляването и да дадете възможност на преровената земя да се възстанови
• Позволявайте достъп до гориста или по-неравна местност, където е възможно
• Дръжте животните с другари, тъй като активността и благосъстоянието се подобряват в група

Условия на отглеждане

Породата понася студ добре благодарение на козината и тлъстината си, а сух заслон без течение с дебела постеля е достатъчен през зимата. По-големият риск идва от горещината: същата тази изолация, която пази от студ, затруднява понасянето на горещо време. Сянка, кал или вода за охлаждане и постоянен достъп до прясна вода са необходими през лятото. Оградата трябва да е здрава и ниска, тъй като животните рият и натискат слабите места.

Породата се справя добре с хранителен режим, съчетаващ балансирана свинска дажба с паша и търсене на храна. Като сланинеста порода, тя лесно натрупва тлъстина, затова целта е поддържане на равномерна кондиция, а не максимален прием на храна. Зелена маса, кореноплодни и подходящи зеленчуци могат да допълват готовия фураж, а чиста вода трябва да е налична постоянно. Бавният растеж е нормален и не бива да се форсира с прекомерни концентрати.

Лакомства и добавки

Пашата, жълъдите и сезонните зеленчуци са добри добавки, подходящи за навика на породата да търси храна сама. Там, където дажбата не е пълноценна, трябва да се осигури витаминно-минерален баланс, подходящ за свине. Ограничавайте високоенергийните лакомства, защото мангалицата лесно натрупва тлъстина, а излишната кондиция се отразява на здравето и разплода.

Мангалицата е като цяло издръжлива и устойчива на много от натоварванията при отглеждане на открито. При добра грижа живее около 12-15 години, по-дълго от повечето промишлени свине, които не се отглеждат до старост. Основните ѝ здравословни проблеми произтичат по-малко от наследствени заболявания и повече от начина на отглеждане, особено склонността ѝ към натрупване на тлъстина и чувствителността ѝ към горещина.

Профилактика

• Поддържайте умерена телесна кондиция чрез контролирано хранене
• Следвайте график за обезпаразитяване, подходящ за свине на открито
• Спазвайте имунизационната схема, препоръчана от ветеринарен лекар за региона
• Проверявайте краката, кожата и козината при всяко боравене
• Осигурявайте сянка, кален басейн и вода през лятото

Мангалиците съзряват по-бавно от промишлените породи и обикновено се пускат за разплод след като са напълно оформени, а не в най-ранната възможна възраст. Бременността продължава обичайните за свинете около 114-115 дни. Приплодите са по-малобройни от тези при интензивните породи, което съответства на по-бавния, традиционен характер на породата.

Свинете майки са известни като добри и внимателни майки и обикновено се справят с опрасването и ранното отглеждане на малките с минимална намеса, ако разполагат с чисто и закътано място за опрасване. Прасенцата се раждат с бледа ивичеста шарка, която избледнява с растежа им. Малките се отглеждат при майката преди отбиване, след което преминават към паша и фураж, набирайки тегло до кланична годност в продължение на дълъг период.