Каталонско магаре

Каталонското магаре, известно в Испания като Ase Català или Catalana, е сред най-едрите породи магарета. Произхожда от района на Каталония в Североизточна Испания, където е отглеждано за тежка земеделска работа и за производство на здрави мулета. Възрастните животни достигат на холката 1,40 до 1,60 метра, което нарежда породата сред най-едрите домашни магарета в света.

Породата е създадена за работа. Животните имат дълбок гръден кош, здрави крака и почти черна козина с бледосиви до бели петна около муцуната, очите и корема, характерни за магаретата. Въпреки значителните си размери каталонското магаре е известно с кротостта, спокойствието и добродушието си. Приема лесно рутинни дейности и контакт с хората, което го е правило практичен помощник в малките смесени стопанства и надежден партньор при развъждане на мулета.

Броят на животните намалял рязко през двадесети век, когато машините заменили животинската тяга. Понастоящем породата се отглежда предимно от природозащитни развъдчици, ферми с исторически ценности и собственици, търсещи едър придружителен или леко работен животновъден вид.

За кого е подходящо

Каталонското магаре е подходящо за собственици с достатъчно площ за едър еднокопитен вид, търсещи уравновесено животно, а не малко домашно магаренце. Спокойният му нрав улеснява управлението, но размерът изисква здрава ограда, редовна грижа за копитата и стопанин, свикнал с едри животни. Подхожда добре за малки стопанства, природозащитни проекти и хора, готови да му посвещават ежедневно внимание и общество.

Каталонското магаре носи името на Каталония в Североизточна Испания, където е развивано в продължение на поколения като едро, силно работно животно. Земеделците в региона са подбирали животните по размер и сила, за да могат да теглят коли, обработват земята и да служат като бащи на мулета. Каталонски мъжки магаре, чифтосано с кобила, дава едро, издръжливо муле, а тази дейност е представлявала важна част от стойността на породата в продължение на векове.

През осемнадесети и деветнадесети век репутацията на породата заради ръста и силата й се разпространила отвъд пределите на Испания. Едри испански магарета, сред тях и каталонски, били изнасяни, за да подобрят популациите магарета и мулета в други страни. Ръстът и костната им маса ги правели полезни за подобряване на по-дребните местни породи.

Двадесети век донесъл рязък спад. С навлизането на тракторите и моторните превозни средства в европейските земеделски стопанства търсенето на работни магарета и мулета рухнало. Развъдните стада намалели, а каталонското магаре станало рядкост. Към края на двадесети век то вече се смятало за застрашена порода, нуждаеща се от активни мерки за опазване.

Днес породата оцелява благодарение на работата на отдадени развъдчици и сдружения в Каталония, както и на собственици, отглеждащи я заради историческото й значение, за лека работа и като придружителен вид. Природозащитните усилия са насочени към запазване на останалите кръвни линии и стабилизиране на броя на разплодните животни.

Каталонското магаре е едро и здраво изградено, с широка глава, дълги уши и дълбок гръден кош. Тялото е дълго и мускулесто, поставено на здрави крака с добра костна маса, което отразява историята му на теглително и развъдно животно. Общото впечатление е за мощно работно магаре, а не за деликатно или леко животно.

Козината е къса и в повечето случаи почти черна или тъмнокафява по тялото. Породата носи характерния за магаретата рисунък от контрастиращи бледи участъци: светлосива до бяла муцуна, очни кръгове и бледи корем и вътрешни крака. Обичайно не се наблюдава отчетлив гръбначен ивичест десен или кръстов знак, характерни за по-светлоцветните магарета, тъй като тъмната основна козина ги прикрива.

Козина и цветове

Определящият цвят е тъмната, почти черна основна козина, откроена от бледосивите до белите точки около муцуната, очите, подкоремието и вътрешните страни на краката. Козината се сгъстява през зимата и се разкосмява напролет. Цветът може да се различава леко при отделните животни, но силният контраст между тъмното тяло и светлите точки е неизменна отличителна черта на породата.

Каталонското магаре е известно с уравновесения и нежен нрав. То е спокойно, кротко и добродушно, понася добре работата с него, ресането и ежедневната рутина. Тази устойчивост на характера е една от причините породата да е ценена в земеделските стопанства, където е трябвало да работи в тясно взаимодействие с хората и да остава управляемо независимо от размерите си.

Спрямо семейството и познатите стопани породата е търпелива и привързана, след като установи доверие. Като повечето магарета, при непознати и нови ситуации тя е предпазлива, а не нервна; склонна е да спре и да прецени положението, вместо да побегне. Тази разсъдливост може да се приеме за инат, но обичайно означава, че животното иска да разбере искането, преди да го изпълни.

Каталонското магаре е общително и се чувства най-добре в компанията на другите. Привързва се към други магарета, коне или спокоен добитък и може да изпита стрес или да се отдръпне, ако се отглежда само. Постоянен придружител и предсказуема рутина разкриват най-доброто от спокойния му характер.

Поддържане на козината

• Четкайте козината редовно, за да отстраните мръсотия и паднали косми, като обърнете специално внимание при пролетното линеене
• Проверявайте и почиствайте копитата ежедневно или няколко пъти седмично
• Поканвайте ковач на всеки 6 до 10 седмици за подрязване и балансиране на копитата
• При ресане огледайте кожата, ушите и очите за кърлежи, струпеи или дразнение

Движение

• Осигурявайте ежедневен престой на открито в просторен, добре оградено пасище
• Предоставете достатъчно пространство за ходене и движение, тъй като тази едра порода се нуждае от активност, за да остане здрава
• Използвайте лека работа, водене на ръка или впрягане, за да ангажирате активното животно
• Не допускайте магарето да стои продължително неподвижно, тъй като това може да доведе до наднормено тегло

Условия на отглеждане

Каталонското магаре се нуждае от пространство за движение и сухо укритие, до което да има свободен достъп. Козината на магаретата не е толкова водонепропусклива, колкото тази на конете, затова животното трябва да разполага постоянно с навес или обор, предпазващ го от продължителен дъжд и вятър. Оградата трябва да е здрава и достатъчно висока за едро животно. Тъй като породата е силно общителна, отглеждайте я заедно с поне един съвместим еднокопитен другар.

Магаретата са се развили да живеят на оскъдна, влакнеста паша, и каталонското магаре не прави изключение. Основата на храненето му трябва да е чисто сено от трева и ечемична слама, осигуряващи обем и фибри без излишни захари или енергия. Богатите пролетни пасища и големи количества зърно могат да причинят затлъстяване и ламинит, затова пашата на буйна трева трябва да е ограничена и контролирана. Постоянен достъп до прясна вода и минерален лизунец допълват основния хранителен режим.

Лакомства и добавки

Давайте лакомства пестеливо. Малки парченца морков или резен ябълка обичайно са безопасни в малки количества, но захарните и нишестени храни трябва да са рядкост. Повечето здрави каталонски магарета с добра паша не се нуждаят от нищо повече от минерален лизунец, но ветеринар може да посъветва за допълнителни витамини или минерали при бедни пасища. Въвеждайте всяка нова храна постепенно, за да избегнете смущения в храносмилането.

Каталонското магаре е здрава, дълголетна порода. При добро отглеждане обичайно живее 25 до 35 години, а отделни животни живеят още по-дълго. Повечето здравословни проблеми са свързани с начина на отглеждане, а не с наследствени заболявания; основните рискове са претоварване с храна, неправилна грижа за копитата и влажни условия на живот. Освен това магаретата умело прикриват болестта, затова всяка промяна в апетита или поведението заслужава внимание.

Профилактика

• Спазвайте ваксинационен и антипаразитен график, препоръчан от ветеринар
• Планирайте подрязване на копитата на всеки 6 до 10 седмици
• Осигурявайте годишен дентален преглед
• Следете телесното състояние и коригирайте храненето, за да предотвратите затлъстяване
• Осигурявайте сухо укритие и чиста прясна вода по всяко време

Каталонското магаре е интелигентно и усвоява добре уменията, но не реагира на принуда. Магаретата преценяват искането, преди да го изпълнят, и натискът върху уплашено или объркано животно обикновено засилва съпротивата му. Спокойното, последователно боравене с ясни, многократно повтаряни команди дава най-добри резултати. Добродушието на породата означава, че след като установи доверие към стопанина и разбере задачата, тя е отзивчива и надеждна.

Основни стъпки

1. Прекарвайте ежедневно време до магарето, за да свикне с присъствието и гласа ви
2. Научете го да приема хамут и да се води тихо, стъпка по стъпка
3. Упражнявайте вдигане на всяко копито, за да протичат посещенията на ковача спокойно
4. Използвайте кратки, редовни сесии вместо дълги и уморителни
5. Постепенно преминавайте към натоварване, водене покрай разсейващи обекти и лека работа

Каталонските магарета достигат полова зрялост приблизително на две до три години, въпреки че развъдчиците обичайно изчакват женското магаре да е напълно израснало, преди да го покрият. Бременността е дълга, обикновено около 12 месеца, а женското ражда едно малко. Близнаците са редки и рискови. Породата отдавна се използва за производство на мулета, при което каталонски мъжки магаре се чифтосва с кобила, за да се получи едро, издръжливо муле.

Новороденото малко се изправя и суче в рамките на няколко часа след раждането. Женското осигурява мляко и грижи, а малкото остава при майка си през първите месеци от живота. Отбиването обикновено настъпва около 5 до 7 месеца, в зависимост от развитието на малкото и плана на развъдчика. Малките магарета трябва да се работят нежно от ранна възраст, за да израснат в спокойни, управляеми животни в духа на добродушния характер на породата. Тъй като породата е рядка, отговорните развъдчици следят внимателно кръвните линии, за да поддържат генетичното разнообразие.