Миниатюрен шнауцер

Миниатюрният шнауцер е малко куче, създадено в Германия като по-дребна версия на средния шнауцер. Разпознава се по твърдата телена козина, характерната брада и извитите вежди, които оформят запомнящо се изражение. Възрастните екземпляри обикновено тежат между 5 и 9 кг и достигат около 30 до 36 см на холката. Това нарежда породата сред дребните кучета, но тя запазва здравото телосложение на работно теренно куче.

Породата е интелигентна и бдителна, със силни пазачески инстинкти, наследени от произхода си на дворно куче срещу гризачи. Миниатюрните шнауцери обикновено са дружелюбни със семейството си и се привързват тясно към хората, с които живеят. Реагират бързо с лай при непознати звуци, което ги прави ефективни сигнални кучета в малък размер.

Много собственици ценят породата заради козината, която линее слабо, и заради приспособимостта ѝ към апартаменти или къщи. Съчетанието на удобен размер, готовност за учене и жив характер запазва миниатюрния шнауцер сред по-популярните дребни породи в света.

За кого е подходящ

Миниатюрният шнауцер е подходящ за собственици, които искат малко, обучаемо куче с характер и бдителна натура. Приспособява се към живот в апартамент и в къща, стига да получава ежедневно движение и умствено занимание. Хората, които предпочитат порода с малко линеене, ще харесат козината, макар че тя изисква редовна поддръжка. Породата е по-малко подходяща за домове, които се нуждаят от тихо куче, тъй като реагира с лай на движение навън.

Типът шнауцер има дълбоки корени в южна Германия, където средно големи кучета с телена козина работят във фермите като изтребители на гризачи, пазачи и гончета за добитък. Името на породата идва от немската дума за муцуна, отпратка към брадатото лице на кучето. Средният шнауцер е най-старият от трите размера шнауцер и служи за основа на по-дребния вариант.

През втората половина на XIX век немски развъдчици си поставят за цел да създадат по-малък шнауцер, който да пази хамбарите и оборите от плъхове, живеейки в тясна близост с домакинството. За намаляване на размера средният шнауцер е кръстосан с по-дребни кучета, като сред използваните породи са афенпинчерът и вероятно миниатюрният пинчер. Целта е куче, което запазва вида и работния нагон на шнауцера в по-компактно тяло.

Миниатюрният шнауцер е показван като отделна разновидност в Германия още през 90-те години на XIX век, а Пинчер-шнауцер клубът на Германия вписва породата в ранните си родословни записи. Породата достига Съединените щати в началото на XX век и е призната от Американския кучешки клуб през 1926 г., където е поставена в групата на териерите, макар да не произхожда от британските теренни линии.

През XX век миниатюрният шнауцер преминава от работно куче срещу гризачи към широко отглеждан компаньон. Размерът, обучаемостта и слабо линеещата козина го правят популярен в градовете и той остава сред по-многобройните дребни породи в много страни от средата на XX век насам.

Миниатюрният шнауцер има компактен, почти квадратен контур, тоест дължината на тялото приблизително се изравнява с височината на холката. Телосложението е здраво, а не фино, което отразява работния произход на породата. Главата е правоъгълна, със силна муцуна, обрамчена от характерната брада, а веждите се извиват над тъмни, овални очи. Ушите могат да бъдат естествено прегънати или, в някои страни, купирани, за да стоят изправени, макар че купирането е забранено в много региони.

Козина и цветове

Външната козина е твърда и телена, което помага да се отърсва мръсотията и придава на породата устойчивост на времето. Подкосъмът е по-мек и по-гъст. Сол и пипер е най-разпространеният цвят, ивичесто сиво, получено от косми със светли и тъмни ивици. Черно и сребристо показва черно тяло със сребристи белези по веждите, муцуната, гърдите и краката. Плътно черно и плътно бяло също са признати, макар че бялото не се приема от всеки клуб. Брадата и косъмът по краката обикновено се държат по-дълги от козината на тялото. Изложбените кучета традиционно се тримоват на ръка, за да се запази телената текстура, докато домашните любимци по-често се подстригват с машинка, което с времето омекотява козината.

Миниатюрният шнауцер е общително, живо куче, което остава тясно ангажирано с домакинството си. Обикновено е привързано към членовете на семейството и обича да е част от ежедневието, вместо да бъде оставяно само за дълго. Породата е интелигентна и любопитна и откликва добре на хора, които ѝ дават задачи и внимание.

Към непознатите породата е бдителна и предпазлива. Миниатюрните шнауцери лаят охотно при посетители и необичайни звуци, което ги прави надеждни сигнални кучета, но означава и че лаенето трябва да се управлява чрез обучение. След представяне повечето са общителни, а не агресивни.

С други кучета породата обикновено е дружелюбна, когато е социализирана от ранна възраст. Ловният нагон от теренен тип означава, че дребни животни като гризачи, птици, а понякога и котки, могат да предизвикат преследване, затова запознаването с малки животни трябва да е внимателно и под наблюдение. С децата миниатюрният шнауцер обикновено е игрив и търпелив, а здравото му телосложение понася домашната активност по-добре от някои дребни породи.

Поддръжка на козината

• Решете тялото два или три пъти седмично, а брадата и косъма по краката гребете по-често, за да предотвратите заплитане.
• Подстригвайте на всеки шест до осем седмици или тримовайте на ръка, ако поддържате изложбена текстура.
• Почиствайте брадата след хранене, тъй като в нея се събират храна и вода.
• Подрязвайте ноктите на всеки няколко седмици и проверявайте ушите за ушна кал или замърсяване.
• Къпете при нужда, приблизително на всеки четири до шест седмици за повечето домашни любимци.

Движение

• Осигурявайте 45 до 60 минути активност дневно, разпределена между разходки и игра.
• Включвайте свободно тичане в обезопасени зони, тъй като породата обича движението.
• Добавяйте игри с миризми, донасяне и играчки за гонене, за да задоволите работния нагон.
• Дръжте кучето на повод или в ограден двор там, където може да има дребни животни.

Среда

Миниатюрният шнауцер се приспособява еднакво към апартаменти и къщи, стига нуждите от движение да са задоволени. Предпочита да е близо до семейството си и може да се отегчи или да стане шумен, ако е изолиран за дълги периоди. Обезопасена градина подхожда на породата, но оградите трябва да са плътни, тъй като кучето ще проучва и ще копае. Ежедневната умствена работа, чрез обучение или хранилки-пъзели, помага да се предотврати досадният лай и разрушителните навици.

Миниатюрният шнауцер трябва да получава пълноценна и балансирана храна, съобразена с жизнения етап и нивото на активност. Породата е склонна към наддаване на тегло, затова порциите трябва да се отмерват, вместо кучето да се храни на свобода, а лакомствата да се включват в дневните калории. Породата има известна склонност към високи нива на мазнини в кръвта, затова много собственици и ветеринари предпочитат храни с по-ниско съдържание на мазнини и избягват мазни остатъци от масата.

Лакомства и добавки

Дръжте лакомствата до не повече от около 10 процента от дневните калории и избирайте варианти с ниско съдържание на мазнини за тази порода. Прясна вода трябва да е достъпна винаги. Повечето кучета на пълноценна търговска храна не се нуждаят от добавки, но ветеринар може да препоръча добавки за здравето на ставите или, при кучета с високи мазнини в кръвта, диетична храна по рецепта. Обсъдете всяка добавка с ветеринар, преди да я въведете.

Миниатюрният шнауцер е като цяло издръжлива дребна порода с типична продължителност на живота от 12 до 15 години. Като всички породи има някои наследствени и придобити състояния, за които си струва да се внимава. Купуването от развъдчици, които изследват своите кучета, и поддържането на здравословно тегло намаляват риска от няколко чести проблема.

Профилактична грижа

• Поддържайте ваксинациите и обезпаразитяването актуални.
• Поддържайте здравословно тегло и хранете с нискомаслена храна, за да намалите риска от панкреатит.
• Правете годишни ветеринарни прегледи, като кучетата в напреднала възраст се преглеждат два пъти годишно.
• Искайте от развъдчиците очни изследвания и здравни записи за родителите.
• Осигурявайте постоянна прясна вода и редовно ходене по нужда в подкрепа на уринарното здраве.
• Поддържайте зъбна хигиена, тъй като дребните породи са склонни към зъбен камък.

Миниатюрният шнауцер учи бързо и обича да работи с водача си, което го прави една от по-обучаемите дребни породи. Усвоява лесно послушание, трикове и кучешки спортове като аджилити и следотърсене. Същата интелигентност означава, че отегчено куче ще си намери собствено занимание, затова редовното обучение поддържа ума зает. Породата може да прояви независим характер заради миналото си на куче срещу гризачи, затова последователността е по-важна от натиска. Овладяването на лаенето е честа цел на обучението, тъй като породата сигнализира често.

Основи

1. Започнете социализацията в кученешка възраст, като излагате кучето на хора, места, звуци и други животни.
2. Научете реакция на име и основни команди като седни, легни и при мен с помощта на награди.
3. Въведете команда за тишина рано, за да овладеете сигналния лай.
4. Дръжте сесиите кратки, пет до десет минути, и завършвайте с успех.
5. Добавяйте структурирани дейности като аджилити или носова работа, за да насочите енергията.
6. Затвърждавайте спокойно поведение около дребни животни, за да овладеете ловния нагон.

Миниатюрните шнауцери достигат полова зрялост към шест до дванадесет месеца, но отговорните развъдчици изчакват пълна физическа и поведенческа зрялост, обикновено около 18 до 24 месеца, преди развъждане. Здравното изследване на двамата родители, включително очен преглед, е стандартна практика в породата за намаляване на наследствените заболявания.

Бременността продължава около 63 дни от зачеването. Пометите обикновено съдържат три до шест кученца, макар да се срещат по-малки и по-големи. Женската нормално ражда без намеса, но ветеринар трябва да е на разположение при затруднение.

Кученцата се раждат глухи и слепи, като очите се отварят към 10 до 14 ден. Отбиването започва около четвъртата седмица и обикновено приключва към седмата до осмата седмица. Ранното докосване и социализация през първите седмици оформят характера на възрастното куче, затова добре организираните развъдчици излагат кученцата на внимателно докосване, домашни звуци и нови преживявания, преди да заминат за домовете си, обикновено на осем седмици или по-късно.

Как се регистрира куче от порода Миниатюрен шнауцер в България

Вашето куче от порода Миниатюрен шнауцер може да получи безплатен профил в регистъра на United Pet Club още днес, с чип или без. Профилът свързва телефона и адреса ви с данните на кучето, а именно тази връзка превръща сканирането в приют в обаждане към вас. Регистрирайте кучето си за няколко минути; профилът остава безплатен завинаги.

Петнадесетте цифри под кожата на кучето от порода Миниатюрен шнауцер сочат към вас едва когато регистър го каже. Нека го каже безплатно: записът в United Pet Club никога не изтича, приема всяка марка чип, а всяка промяна на данните е безплатна. Регистрацията на чипа първо, акаунтът веднага след това.