Чау-чау

Чау-чау е здраво, квадратно сложено куче от Китай, което се разпознава веднага по гъстата грива около главата и по синьо-черния език. Възрастните кучета обикновено достигат височина между 17 и 20 инча при холката и тежат около 45 до 70 паунда, което поставя породата в средния размерен клас. Козината е два типа, груба и гладка, и придава на кучето тежък, компактен силует.

Темпераментът отличава чау-чау не по-малко от външния вид. Породата е предана и достойна, като често избира един или двама души за близки спътници, а към непознати остава резервирана. Кучето по-скоро е тихо и затворено в себе си, отколкото открито ласкаво, и мнозина собственици сравняват държането му с котешко.

Чау-чау се чувства добре в спокоен дом, който зачита независимостта му. Това не е куче, което търси постоянно внимание, и изгражда най-силните си връзки чрез постоянен режим, а не чрез бурна игра.

За кого е подходяща

Чау-чау подхожда на опитен, търпелив собственик, който цени спокоен и предан компаньон повече от куче, готово да угажда. Ранната и последователна социализация е важна, защото породата е сдържана по природа. Домовете с много малки деца или с постоянен поток от непознати посетители трябва да преценят резервирания нрав на кучето, преди да поемат ангажимент.

Чау-чау е сред най-старите разпознаваеми типове кучета и води началото си от Северен Китай. Изображения на кучета, подобни на породата, се срещат в китайското изкуство от периода на династията Хан, тоест отпреди около две хиляди години, което сочи към дълга история в региона.

През вековете породата изпълнява няколко работни роли в Китай. Кучета от този тип са държани като пазачи на домове и храмове, използвани са в лова и са работили редом с хората при други практически задачи. Гъстата двойна козина е подходяща за студения северен климат.

Породата достига Великобритания в края на XVIII и началото на XIX век чрез търговията с Китай, а името чау-чау обикновено се свързва със събирателен термин, използван за разнородни товари от Изтока. Интересът нараства през XIX век, а фактът, че кралица Виктория държи чау-чау, спомага за популярността на породата в Англия.

Формалното признаване идва с оформянето на киноложки клубове. Американският киноложки клуб признава чау-чау през 1903 г., а днес породата е призната и от FCI, чийто стандарт следва Българската републиканска федерация по кинология. От работно минало в Китай породата преминава към живот като компаньон и изложбено куче в Европа и Северна Америка, роля, която заема основно и днес.

Чау-чау има мощно, квадратно тяло, носено на прави задни крака, които му придават скована, премерена походка. Широкият череп, пълната грива и малките заоблени уши, разположени близо едно до друго, създават навъсено, лъвско изражение. Опашката е поставена високо и се носи над гърба. Отличителна черта е синьо-черният език и тъмната устна тъкан, присъщи на породата и на малцина други.

Козина и цветове

Признати са два типа козина. Грубата козина е обилна и гъста, с дебел, стърчащ външен слой и мек подкосъм, най-плътна около шията. Гладката козина е по-къса и твърда, но също двуслойна. Приетите плътни цветове са червен, черен, син, канелен и кремав, понякога с по-светли нюанси. Гъстият подкосъм линее обилно при сезонната смяна на козината.

Чау-чау е независим и уверен в себе си. Привързва се силно към семейството си, но често избира един или двама предпочитани хора и проявява тиха преданост, а не открита нежност. Към непознати породата е резервирана и наблюдателна, черта, която идва от пазаческото ѝ минало, затова ранната социализация има значение.

С децата чау-чау може да е търпелив към онези, с които е израснал, макар ниската му поносимост към грубо отношение да прави надзора разумен. Около други кучета и животни може да бъде териториален или дистанциран, а агресия към еднополови кучета е възможна, затова внимателните запознанства помагат. Породата обикновено е тиха и не е склонна към излишен лай, но подава сигнал за всичко нередно.

Поддръжка на козината

• Разресвайте грубата козина поне два до три пъти седмично, а при сезонно линеене всеки ден
• Разресвайте гладката козина около веднъж седмично
• Стигайте през гъстия подкосъм до кожата, за да предотвратите сплъстяване, особено около гривата и задните части
• Къпете на всеки четири до шест седмици или при нужда, като подсушавате козината напълно
• Проверявайте и почиствайте дълбоките лицеви гънки и ушите, за да останат сухи
• Подрязвайте ноктите редовно и проверявайте очите, които тежката козина може да закрива

Движение

• Осигурявайте две умерени разходки дневно, общо около 30 до 60 минути
• Поддържайте активността лека при горещо или влажно време
• Предлагайте кратки игри или обучителни занимания за умствена стимулация
• Избягвайте насилствено или изтощително натоварване, което породата нито обича, нито ѝ е нужно

Среда

Чау-чау подхожда на спокоен дом и понася живот в апартамент, ако нуждите от движение са задоволени. Тежката козина прави породата чувствителна към топлина, затова е важно хладно, засенчено и добре проветрено пространство. Сигурно ограден двор отговаря на териториалния му нрав.

Чау-чау се справя добре с пълноценна, балансирана храна, съставена според размера и нивото на активност. Тъй като породата има умерена енергия и тежка козина, която скрива напълняването, порциите трябва да се премерват, а телесното състояние да се проверява редовно. Храни с контролирани мазнини и достатъчно белтъчини поддържат здрава козина и стабилно тегло. Осигурявайте винаги прясна вода, особено предвид чувствителността на породата към топлина.

Лакомства и добавки

Задръжте лакомствата до малък дял от дневните калории, за да предотвратите напълняване. Ставни добавки като глюкозамин може да помогнат предвид склонността на породата към проблеми с тазобедрените и лакътните стави, но въвеждайте всяка добавка само след консултация с ветеринарен лекар.

Чау-чау обикновено живее 8 до 12 години. Строежът и гъстата козина го предразполагат към няколко състояния, затова редовната ветеринарна грижа и контролът на теглото са важни. Проблемите с очите и ставите са най-честите притеснения, а плътната козина и лицевите гънки налагат редовно наблюдение на кожата и ушите.

Профилактична грижа

• Годишни ветеринарни прегледи, а за възрастните кучета два пъти годишно
• Поддържайте ваксинациите и обезпаразитяването актуални
• Изследване на тазобедрени, лакътни стави и очи при разплодните кучета
• Поддържайте слабо телесно тегло, за да облекчите натоварването на ставите
• Редовна грижа за зъбите и редовни проверки на козината и ушите

Чау-чау е интелигентен и способен, но своенравен и не е склонен по природа да угажда. Учи бързо, когато е мотивиран, но може да реши да не се подчини, затова обучението изисква търпение, последователност и спокоен, уверен водач. Суровите методи обикновено имат обратен ефект и подкопават доверието. Ранната, широка социализация е от съществено значение, за да се смекчи резервираността на породата към непознати и други животни.

Основи

1. Започнете социализацията в кученешка възраст с различни хора, места и кучета
2. Учете основните команди (седни, стой, ела, поведение на повод) в кратки занимания
3. Награждавайте подчинението веднага с храна или похвала
4. Поддържайте правилата последователни в целия дом
5. Упражнявайте спокойни поздрави, за да овладеете сдържаността към посетители

Чау-чау достига полова зрялост около 9 до 12 месеца, но отговорните развъдчици обикновено изчакват физическата и психическата зрялост на една до две години преди чифтосване, като първо се извършват здравни изследвания на тазобедрените, лакътните стави и очите. Бременността трае около 63 дни. Обичайно котилата наброяват четири до шест кученца. Заради широката глава на породата някои котила се нуждаят от близко наблюдение при раждането и е препоръчителен ветеринарен надзор.

Новородените кученца зависят изцяло от майката за топлина и хранене през първите седмици. Ранното боравене и внимателното излагане на хора и всекидневни гледки от малки са важни, тъй като резервираността на породата прави ранната социализация ключова част от отглеждането на уравновесени кучета. Кученцата обикновено отиват в нови домове след около осмата седмица.

Как се регистрира куче от порода Чау-чау в България

Започнете с картона: име на кучето от порода Чау-чау, дата на раждане, ясна снимка и вашият телефон, записани наведнъж. Профилът важи цял кучешки живот и не струва нищо, а номерът на чипа се добавя по всяко време. Регистрацията на куче работи с чип и без чип.

Петнадесетте цифри под кожата на кучето от порода Чау-чау сочат към вас едва когато регистър го каже. Нека го каже безплатно: записът в United Pet Club никога не изтича, приема всяка марка чип, а всяка промяна на данните е безплатна. Регистрацията на чипа първо, акаунтът веднага след това.