Бретонски епаньол

Бретонецът е средно голямо ловно куче от областта Бретан в северозападна Франция. Породата е развита, за да посочва и донася дивеч от рода на птиците, и остава работно ловно куче, както и компаньон и състезателна порода. Кучето е компактно и високо на крака, изградено за издръжливост през дълги дни на полето.

Бретонците учат бързо и са силно привързани към своите хора. Обикновено са дружелюбни към непознати и към други кучета и се чувстват най-добре, когато имат работа или редовна активност. Без достатъчно движение и умствено натоварване породата може да стане неспокойна.

Името е съкратено от "бретонски шпаньол" в някои родословни регистри, защото кучето работи по-скоро като посочващо куче, отколкото като шпаньол. То посочва дивеча, вместо да го вдига от близко разстояние.

За кого е подходяща породата

Бретонецът е подходящ за стопани, които могат да му осигуряват ежедневно интензивно движение и искат куче, което да ги придружава навън. Подхожда на ловци, бегачи, любители на туризма и на хора, занимаващи се с кучешки спортове като аджилити или полеви изпитания. По-малко подходящ е за живот в апартамент с малко активност или за домакинства, които отсъстват с часове, защото породата създава силна връзка и се нуждае от редовна стимулация.

Бретонецът произхожда от провинция Бретан в северозападна Франция, където селските ловци се нуждаели от малко и бързо куче, способно да намира, посочва и донася птичи дивеч по разнообразен терен. Кучета от този общ тип се срещат в регионални документи и произведения на изкуството от по-ранни столетия, макар че съвременната порода се оформя през 1800-те години.

Смята се, че породата е формирана от местни сухоземни шпаньоли, кръстосани с посочващи и сетер-подобни кучета, някои от които донесени в района от гостуващи ловци на птици. Резултатът е високо на крака посочващо куче, по-дребно от повечето континентални подружейни кучета, но способно да покрива открити пространства.

Първият стандарт на породата е изготвен във Франция, а бретонецът е официално признат там през 1907 г. Ранният стандарт описва куче, отгледано за практически лов, а не за изложби, и полевите способности остават в центъра на породата.

По-късно бретонецът се разпространява в други държави, включително в Съединените щати, където е признат от Американския кеннел клуб през 1934 г. Дълги години рускоезичните, тоест англоезичните, регистри го наричат "бретонски шпаньол", но Американският кеннел клуб премахва "шпаньол" през 1982 г., за да отрази посочващия му стил на работа.

Бретонецът има квадратен силует, с тяло почти толкова дълго, колкото е високо, и крака, които му придават висока, пъргава стойка. Изглежда по-лек и по-атлетичен от много други подружейни кучета. Изражението е будно и меко, а много бретонци се раждат с естествено къса опашка или без опашка, докато на други опашката се купира там, където тази практика е разрешена.

Козина и окраски

Козината е единична, със средна дължина, прилепнала или с леко вълнообразие. Никога не е къдрава или твърда. Ресните по ушите и по задната част на краката са умерени, което прави поддръжката управляема за работно куче. Оранжево-бялото е често срещано, както и кафяво-бялото. Чакърестата шарка, при която цветни косми се примесват в бялото, е допустима, а някои кучета носят трицветни белези. Черният цвят не се приема в стандарта при повечето регистри.

Бретонецът е общително, ведро куче, което стои близо до семейството си. Интелигентен е и чете хората добре, което го прави отзивчив при обучение, но и чувствителен към грубо отношение. Някои линии са толкова меки, че силните корекции ги карат да се затворят в себе си.

Към членовете на семейството породата е привързана и игрива и обикновено се разбира добре с по-големи деца, които могат да отговорят на енергията ѝ. Към непознати повечето бретонци са открити и дружелюбни, а не предпазливи, така че породата не е силно куче пазач. С други кучета е общителна и много живеят лесно в домове с няколко кучета. Заради ловния си произход може да гони дребни животни, затова запознаването с котки или малки питомци трябва да става внимателно.

Бретонец, който не получава достатъчно движение, може да стане тревожен, да захапва или да руши. Породата процъфтява при активност, компания и ясен режим.

Поддръжка на козината

• Решете козината веднъж или два пъти седмично, за да премахвате опадалия косъм и да предотвратявате заплитане в ресните.
• Проверявайте и почиствайте ушите редовно, тъй като клепналите уши могат да задържат влага и да доведат до инфекция.
• Подрязвайте ноктите на всеки няколко седмици и мийте зъбите няколко пъти седмично.
• Къпете кучето само когато е мръсно, тъй като честото къпане отмива естествените масла от козината.

Движение

• Осигурявайте поне 60 минути интензивно движение дневно, повече за работните кучета.
• Включвайте бягане, донасяне, туризъм или плуване, а не само разходки на повод.
• Добавяйте умствена работа като игри за надушване, тренировъчни упражнения или кучешки спортове.
• Сигурно ограденото пространство е полезно, тъй като ловният инстинкт на породата може да я повлече след птици и дребни животни.

Среда

Бретонецът се приспособява към повечето климати и понася добре студа и влажното време благодарение на работния си произход. Чувства се най-добре в дом с двор и активен стопанин, но може да живее и в по-малки пространства, ако нуждите му от движение са напълно задоволени. Това е куче компаньон за вкъщи, което иска да е близо до семейството си, а не да бъде оставяно само навън.

Бретонците са активни кучета и обикновено се справят добре с пълноценна храна, съставена за средно големи работни или подружейни породи. Дневните нужди от храна зависят от възрастта, теглото и нивото на активност, като усилено работещите ловни кучета се нуждаят от повече от кучетата компаньони със същия размер. Изберете храна, която изброява поименен животински протеин сред първите съставки, и регулирайте количеството, за да поддържате кучето слабо. Ребрата трябва да се напипват лесно, но да не се виждат.

Лакомства и добавки

Дръжте лакомствата до около 10 процента от дневните калории, за да остане кучето слабо. Повечето бретонци на пълноценна, балансирана храна не се нуждаят от добавки. Подкрепа за ставите или рибено масло може да бъде препоръчана от ветеринарен лекар за по-възрастни или усилено работещи кучета. Винаги осигурявайте постоянен достъп до прясна вода, особено около физическата активност.

Бретонецът се смята за една от по-издръжливите подружейни породи и често остава активен до напреднала възраст. Типичната продължителност на живота е 12 до 14 години. Отговорните развъдчици правят изследвания за наследствени заболявания, а редовната ветеринарна грижа помага проблемите да се установят рано. Клепналите уши и животът на открито правят грижата за ушите постоянен въпрос.

Профилактична грижа

• Поддържайте ваксинациите и контрола на паразитите актуални.
• Планирайте годишни ветеринарни прегледи, с по-чести посещения при възрастни кучета.
• Почиствайте и проверявайте ушите редовно, за да предотвратите инфекция.
• Поддържайте слабо телесно тегло, за да предпазите ставите.
• Мийте зъбите редовно и проверявайте състоянието на зъбите при прегледите.

Бретонците учат бързо и искат да работят със своите водачи, което ги прави едни от по-лесно обучаемите подружейни кучета. Те са чувствителни, затова реагират далеч по-добре на поощрение, отколкото на груби корекции. Енергията и интелигентността им означават, че се нуждаят от постоянна програма от обучение и активност, иначе сами ще си намерят отдушник. Ранната социализация и базовото послушание полагат основата за лов, спорт или просто добро поведение у дома.

Основи

1. Започнете социализацията в кученешка възраст, като запознавате кучето с хора, кучета, места и докосване.
2. Научете основните команди като седни, стой, ела и поведение на повод чрез кратки, чести занимания.
3. Изградете надеждно връщане при повикване рано, тъй като ловният инстинкт на породата може да я повлече към птици и дребни животни.
4. Добавяйте умствени и физически предизвикателства като игри за донасяне, работа за надушване или аджилити.
5. Поддържайте обучението последователно в цялото домакинство, за да получава кучето едни и същи сигнали от всички.

Бретонците достигат полова зрялост на около 6 до 12 месеца, но отговорните развъдчици изчакват кучето да стане физически и психически зряло, обикновено около двегодишна възраст, и да премине здравни изследвания, преди да го заплодят. Женските разгонват около два пъти годишно. Чифтосването се планира спрямо плодния прозорец на женската, а здравните тестове за тазобедрените стави и наследствените заболявания трябва да са завършени предварително.

Бременността продължава около 63 дни. Котилата обикновено съдържат шест до осем кученца, макар че броят варира. Кученцата се раждат слепи и глухи и зависят изцяло от майката през първите седмици. Отбиването започва около третата до четвъртата седмица, а кученцата обикновено отиват в нови домове на около осем седмици, след ранна социализация и първи ветеринарен преглед. Развъждането трябва да се оставя на компетентни развъдчици, които изследват кучетата си и настаняват кученцата отговорно.

Как се регистрира куче от порода Бретонски епаньол в България

В България общинската регистрация на кучета и задължителната ваксинация против бяс са установена практика, а все повече общини въвеждат и изисквания за чипиране. Общинският регистър обаче не отговаря извън страната. Безплатният профил на United Pet Club дава на кучето от порода Бретонски епаньол запис, който се търси отвсякъде. Регистрацията отнема няколко минути.

Петнадесетте цифри под кожата на кучето от порода Бретонски епаньол сочат към вас едва когато регистър го каже. Нека го каже безплатно: записът в United Pet Club никога не изтича, приема всяка марка чип, а всяка промяна на данните е безплатна. Регистрацията на чипа първо, акаунтът веднага след това.