Феникс

Феникс е декоративна порода кокошки, създадена в Япония и по-късно доусъвършенствана в Германия. Отглежда се главно заради външния вид, а не заради месо или яйца. Най-характерната черта е опашката на петела: тя расте дълга и разпиляна и при добри условия и грижа може да надхвърли дължината на самата птица. Кокошките изглеждат много по-скромно, с умерена опашка и стегнато, спретнато тяло.

Птицата е дребна и лека. Петлите обикновено тежат около 2,3 кг, а кокошките около 1,6 кг. Тялото е тънко, стойката е изправена, което придава на птицата горд и бдителен вид. Движенията са бързи и породата остава нащрек към околността.

Феникс е активна и независима порода. При достатъчно пространство птиците добре търсят храна сами и обикновено пазят известна дистанция от хората в сравнение с по-спокойните комбинирани породи. Кокошките снасят скромен брой дребни до средни яйца с тъмна или кремава черупка и не са силни целогодишни носачки.

За кого е подходяща

Феникс подхожда на любители и изложбени животновъди, които искат ефектна декоративна птица и са готови да отделят допълнителни грижи за оперението и настаняването, които изисква опашката ѝ. По-малко подходяща е за стопани, които търсят продуктивна носачка или необременяващо домашно ято. Дългите опашни пера се нуждаят от чисто, сухо помещение без остри предмети, така че породата се справя най-добре при внимателен собственик, а не при незадължаващи условия.

Феникс води началото си от дългоопашатите кокошки на Япония, където животновъдите в продължение на много поколения отглеждат птици с удължени опашни пера. Най-крайният пример сред тези породи е Онагадори, японска порода, чиито петли могат да развият опашки със забележителна дължина, когато се отглеждат на специални повдигнати кацалки, предпазващи перата от допир със земята.

Феникс като самостоятелна порода е създадена в Германия в края на 19 век. Немският животновъд Хуго дю Роа е този, на когото се приписва кръстосването на внесени дългоопашати японски птици с други линии, за да се получи по-издръжлива птица, която запазва голяма част от характера на дългата опашка, но е по-практична за отглеждане в европейски условия.

Породата е приета в стандарта на Американската асоциация по птицевъдство (APA) в началото на 20 век, като сребърната разновидност е призната през 1924 г., а златистата следва по-късно. Съществуват както стандартен, така и джуджестов (бентам) размер.

За разлика от Онагадори, Феникс е линееща порода, тоест сменя и отглежда наново опашните си пера в нормален цикъл, вместо да ги задържа с години. Това прави Феникс по-лесна за отглеждане от обикновените стопани, като същевременно запазва впечатляващата дълга опашка.

Феникс има стройно, грациозно тяло и изправена стойка. Главата носи единичен гребен с пет зъбци, червени реси и бели или кремави ушни висулки. Най-впечатляващата част на птицата е оперението на петела: дълги, извити сърповидни пера в опашката, плюс дълги, спускащи се седловидни пера, които покриват гърба и хълбоците. Кокошките са много по-скромни, с нормална дължина на опашката и спретнато, закръглено тяло.

Оперение и оцветяване

Сребърният Феникс има бяла до сребристо-бяла основа с черни щрихи и черна опашка със зелен блясък. Златистият Феникс показва червеникаво-златиста основа с подобни черни детайли. В някои райони се отглеждат и други цветове, като черен, бял и шарени вариации. При всички оцветявания оперението е плътно и лъскаво, а дългата опашка и седловидните пера на петела остават централната точка на породния стандарт. Краката са с цвят от сиво-синкав до маслинен и без пера.

Феникс е активна и бдителна птица. Търси храна усърдно, обхожда широка територия, когато има достатъчно пространство, и остава нащрек към околността. Породата носи плашлива, независима нотка и реагира бързо на смущения, затова обикновено пази известна дистанция от хората, освен ако не е свикнала с редовно и внимателно боравене от малка.

Спрямо семейството и стопаните Феникс обикновено не е агресивна, но не е и кокошка, която обича да седи в скута. Птиците, отглеждани с редовна нежна грижа, стават по-спокойни, макар че рядко достигат приветливостта на по-тежките комбинирани породи. Спрямо непознати остават предпазливи и по-скоро се отдръпват, отколкото се приближават.

С други домашни животни и в смесено ято Феникс може да се отглежда успешно, но дългата опашка е изложена на риск от кълване или замърсяване в претъпкан двор. Петлите могат да пазят територия по време на размножителния период. Породата е добре подходяща за свободна разходка на открито, където може да използва бързината и бдителността си, за да избягва проблеми.

Грижата за Феникс е изградена около защитата на дългите опашни пера и осигуряването на достатъчно пространство за движение. Общите здравни нужди са сходни с тези на другите кокошки, но оперението на петела изисква допълнително внимание, за да остане чисто и непокътнато.

Поддръжка на оперението

• Дръжте кацалките високо и разчистени, така че дългите опашни пера да висят свободно и да не се влачат в изпражнения или кал.
• Проверявайте редовно опашните и седловидните пера за скъсване, замърсяване и акари.
• Почиствайте замърсените пера локално с топла вода и подсушавайте птицата напълно, преди да я върнете в кокошарника.
• Подрязвайте или оправяйте перата около клоаката, ако се замърсят.

Раздвижване

• Осигурете сигурен двор или наблюдавана свободна разходка за ежедневно търсене на храна.
• Оставете достатъчно място за протягане и къпане в прах, което поддържа перата в добро състояние.
• Избягвайте пренаселеността, която води до кълване на перата и повредени опашки.

Условия на отглеждане

Феникс се нуждае от сух, защитен от течение кокошарник с високи, гладки кацалки и достатъчно вертикално пространство под тях за опашката. Настилката трябва да се поддържа чиста и суха. Породата понася разнообразен климат, включително студените зими и горещите лета на континенталния климат у нас, но се справя най-добре при подслон от влага и кал, които могат да съсипят дългите пера.

Феникс се храни със стандартна кокоша диета. Като дребна и активна птица, която сама си търси храна, не се нуждае от специализиран фураж, но дажбата трябва да съответства на възрастовия етап и да се допълва с постоянен достъп до чиста вода и дребен чакъл. Търсенето на храна на открито осигурява допълнителни насекоми и зеленина, когато птиците имат достъп до двора, което поддържа доброто състояние на перата.

Лакомства и добавки

Ограничете лакомствата до около 10 процента от дажбата. Подходящи варианти са листни зеленчуци, сварени зърнени храни и брашнени червеи, които добавят протеин по време на линеене. Предлагайте неразтворим чакъл, за да могат птиците да смилат храната, а на носачките давайте отделно натрошени черупки от стриди за здравина на яйчните черупки. Чиста вода трябва да е налична по всяко време.

Феникс е издръжлива дребна кокошка, когато се отглежда в чисти и сухи условия. Повечето здравни проблеми са същите като при другите породи кокошки, като допълнителен фактор е, че дългите опашни и седловидни пера могат да събират мръсотия и паразити, ако помещението не се поддържа чисто. При добри грижи типичната продължителност на живота е 6 до 8 години.

Профилактика

• Поддържайте кокошарника чист, сух и добре проветрен.
• Оглеждайте редовно перата, клоаката и краката за акари и въшки.
• Осигурете място за къпане в прах, което помага за контрол на паразитите.
• Карантинирайте новите птици, преди да ги добавите към ятото.
• Следвайте редовен план за обезпаразитяване и ваксинация, съобразен с региона ви.

Настаняването на Феникс следва обичайните стандарти за птицевъдство с едно важно допълнение: дългата опашка на петела се нуждае от вертикално пространство и чиста околна среда. Кокошарникът трябва да е сух, защитен от течение и добре проветрен, с високи кацалки и без нищо разположено точно под тях, където перата биха могли да се влачат. Сигурен, защитен от хищници двор позволява на активните птици да търсят храна през деня.

Списък за подготовка

• Високи, гладки кацалки с открито пространство отдолу.
• Чиста, суха настилка, поддържана без натрупване на изпражнения.
• Двор и кокошарник, защитени от хищници, със сигурни резета.
• Засенчено, заслонено място, предпазващо перата от дъжд и кал.
• Сухо място за къпане в прах.
• Поилки и хранилки, поставени над нивото на пода.

Яйцата на Феникс се инкубират по обичайния кокоши график от около 21 дни. Кокошките се превръщат в квачки с умерена честота, затова много стопани предпочитат инкубатор за по-сигурни резултати. Яйцата са дребни до средни, с тъмна или кремава черупка. Условията на инкубация съвпадат с тези на другите леки породи, а активните пилета се нуждаят от сигурна отглеждаща кутия (брудер).

Стъпки за люпене

1. Съберете чисти, добре оформени яйца и ги съхранявайте с острия край надолу при хладна стайна температура за не повече от около седмица.
2. Поставете яйцата в инкубатора и поддържайте стабилни 37,5 °C с постоянна влажност.
3. Обръщайте яйцата няколко пъти дневно до 18-ия ден.
4. Огледайте яйцата на светлина около 7-и до 10-и ден, за да проверите развитието, и отстранете празните.
5. Спрете обръщането на 18-ия ден, повишете влажността до около 65 процента и преминете към последната фаза преди люпене.
6. Оставете пилетата да се излюпят и да изсъхнат напълно, преди да ги преместите в топъл, сигурен брудер.