Гернзи

Гернзи е млечна порода говеда, наречена на остров Гернзи от Нормандските острови в Ла Манш, край бреговете на Нормандия. Животните са със среден ръст, а козината им е кремаво-златиста до червеникава, с бели петна. Породата се отглежда основно заради млякото, което има характерен златист цвят благодарение на високото съдържание на бета-каротин.

Гернзи се цени, защото преработва фуража в мляко ефективно, при по-дребно телосложение спрямо повечето други млечни породи. Възрастна крава тежи обикновено между 450 и 500 кг, по-малко от холщайн, така че породата изяжда по-малко фураж, но пак дава добро количество мляко с високо съдържание на масленост и белтък. Именно това съчетание я прави практичен избор за пасищни млечни стопанства.

Породата е известна и със своя кротък, добродушен нрав, който улеснява боравенето с животните и ежедневното доене. Гернзи се отглежда в търговски млечни ферми, дребни стопанства и консервационни стада, а животните участват и в селскостопански изложби, където се оценяват спрямо стандарта на породата.

За кого е подходяща

Гернзи подхожда на животновъди, които искат качествено мляко от животно със средна едрина и добра ефективност, а не максимален обем от едра порода. Спокойният нрав улеснява отглеждането в по-малки и семейни ферми. Стопанинът трябва да разполага с площ за паша, помещения за доене и готовност за ежедневната грижа, каквато изисква всяка млекодайна крава.

Гернзи произхожда от остров Гернзи в Ла Манш, един от Нормандските острови близо до френския регион Нормандия. Смята се, че породата води началото си от говеда, докарани на острова от съседна континентална Франция, включително добитък, свързан с Нормандия и Бретан. С времето тези животни са селектирани на острова в един ясно разпознаваем тип.

Географската изолация на острова има голямо значение за формирането на породата. Вносът на живи говеда в Гернзи е бил силно ограничаван за дълги периоди, което е държало стадото генетично отделено от породите на континента и другаде. Именно затворената популация е позволила златисто-кремавата окраска и млечните качества да се затвърдят като устойчиви белези.

От деветнадесети век насетне добитъкът гернзи започва да се изнася във все по-големи количества, достигайки Северна Америка и други части на света, където млекопроизводителите търсят богатото на масленост мляко на породата. Създадени са развъдни асоциации, които водят регистри на стадата и поддържат стандарта на породата в местата, където се отглежда гернзи.

През целия двадесети век гернзи остава призната търговска млечна порода, макар да отстъпва пред по-високопродуктивни породи като холщайн. Днес се отглежда както за търговско мляко, така и като консервационна порода, а развъдните организации поддържат родословни книги, за да опазят линиите.

Гернзи има клиновидното, ъгловато телосложение, типично за млечните породи, с добре развито виме и фина костна структура, а не с тежката мускулатура на месодайно животно. Козината е кремаво-златиста до по-тъмно червеникава, с бели петна по тялото, краката и главата. Кожата често показва жълт пигмент, забележим по муцуната и около очите.

Породата е средна по едрина, по-дребна от холщайн, но плътно сложена за своя ръст. Традиционните животни имат рога, извити напред, макар че в много стада животните се обезрогяват или се селектират за безрога линия с оглед по-лесно боравене.

Козина и окраска

Отличителната черта на гернзи е съчетанието от пъстра окраска и златистия оттенък на кожата и млякото. Оттенъкът на козината варира от бледо, почти кремаво златисто до тъмно червеникаво кафяво. Белите петна са чести по корема, краката и главата. Жълтият пигмент в кожата отразява бета-каротина, който породата носи, същото съединение, което придава на млякото на гернзи неговия златист цвят.

Гернзи е позната с уравновесения си нрав. Породата е спокойна, кротка и добродушна, което прави ежедневното боравене, подкарването и доенето по-малко стресови както за животното, така и за стопанина. Кравите от този тип свикват лесно с определен режим и реагират добре на последователно, ненатрапчиво отношение.

В стадото гернзи обикновено са спокойни и общителни и изграждат обичайната йерархия, характерна за говедата. Около познати им хора са доверчиви и лесно се доближават. Както при всички говеда, отделните животни се различават по нрав, а крава с малко теле може да стане закриляща, затова обичайната предпазливост около майките и по време на телене си остава наложителна.

Управляемата едрина на породата допринася за репутацията ѝ на лесно отглеждано животно. Кротка крава със средни размери се прекарва по-лесно през порти, коридори и доилни зали, отколкото по-едро или по-нервно животно, което е една от причините породата да се предпочита в по-малки и семейни ферми.

Гернзи е порода, която оползотворява ефективно пасищата, и се справя добре в системи, основани на паша, където тревата и фуражът съставляват по-голямата част от дажбата. Ежедневната грижа се съсредоточава върху режима на доене, храненето и поддържането на животните здрави и чисти. Крава в лактация се нуждае от доене по определен график, обикновено два пъти на ден.

Грижа за козината

• Четкайте редовно, за да поддържате козината чиста и да проверявате кожата за паразити или наранявания.
• Подрязвайте и преглеждайте копитата по редовен график, за да предотвратите накуцване.
• Поддържайте вимето чисто преди и след доене, за да намалите риска от мастит.
• Следете за външни паразити като въшки и мухи и третирайте при нужда.

Раздвижване

• Осигурявайте ежедневен достъп до пасище или голям двор за свободно движение.
• Позволявайте паша през целия ден, което съчетава хранене с естествено раздвижване.
• Избягвайте продължително затваряне на кравите, защото това се отразява зле на копитата и общото състояние.

Условия за отглеждане

Гернзи понася добре умерения климат и пасе на открито през по-голямата част от годината при меко време. Осигурявайте сянка и чиста вода при горещо време, тъй като породата може да страда от топлинен стрес, а при студ, влага или силен вятър предоставяйте сух подслон или помещение. Чист, добре отводнен терен и суха постеля в помещенията предпазват от проблеми с копитата и вимето.

Гернзи преработва фуража в мляко ефективно, затова основата на дажбата е добро пасище през пасищния сезон и консервиран фураж като сено или силаж, когато тревата не достига. Кравите в лактация имат по-високи нужди от енергия и белтък и обикновено получават допълнителен концентриран фураж, съобразен с млечната им продуктивност. Точните количества зависят от телесното тегло, млечната продукция, качеството на пасището и стадия на лактация, а зоотехник или ветеринарен лекар може да състави дажба за конкретното стадо.

Лакомства и добавки

Достъпът до минерали и сол е важен, особено по време на лактация, а свободен достъп до минерален блок или балансирана минерална смес покрива обичайните нужди. Малки количества кореноплодни или качествено сено могат да се използват като лакомство и за улесняване на боравенето с животното. Чиста прясна вода трябва да е налична постоянно, тъй като кравата в лактация изпива голямо количество вода всеки ден.

Гернзи е като цяло издръжлива и дълголетна млечна порода, с типична продължителност на живота около 12 до 15 години при добра грижа, макар продуктивният работен живот в търговска ферма често да е по-кратък. Като млечно животно основните здравни рискове са свързани с лактацията и отелването, а не с породно специфични дефекти. Добро хранене, чисти помещения и редовна ветеринарна грижа държат повечето проблеми под контрол.

Превантивна грижа

• Поддържайте програма за ваксинация и контрол на паразитите, съгласувана с ветеринарен лекар.
• Подрязвайте и преглеждайте копитата по редовен график.
• Поддържайте хигиена на доене, за да намалите риска от мастит.
• Управлявайте дажбата около отелването, за да намалите риска от млечна треска и кетоза.
• Осигурявайте балансирани минерали и постоянна чиста вода.

Юниците гернзи обикновено се заплождат на около 13 до 15 месеца, така че да се отелят около двегодишна възраст, макар точното време да зависи от развитието и телесната кондиция, а не само от възрастта. Заплождането се извършва чрез естествено покриване с бик или, много по-често в млечните ферми, чрез изкуствено осеменяване, което позволява използването на записани разплодници и подобряване на стадото.

Бременността продължава около девет месеца, близо до 283 дни, а кравата обикновено ражда едно теле, като близнаци се срещат по изключение. Отелването в породата протича като цяло без усложнения, но кравите трябва да се наблюдават с наближаването на термина и да се подпомагат само при нужда.

Новородените телета трябва да получат коластра скоро след раждането за ранен имунитет. След това телетата се отглеждат с мляко или заместител и постепенно се въвеждат стартерна храна и фураж преди отбиване, което обикновено става около два до три месеца в зависимост от системата на отглеждане. Женските телета често се оставят за попълване на стадото, докато управлението на мъжките телета варира според фермата.