Ангус

Ангус е месодайна порода говеда, произхождаща от североизточна Шотландия. Породата е естествено безрога (животните се раждат без рога), а по-голямата част от екземплярите са плътно черни, макар да съществува и червен вариант. Рамката е средна до едра: възрастните бикове достигат приблизително 850 до 1000 кг, а кравите тежат около 550 до 700 кг.

Говедата ангус се отглеждат основно за месо. Породата се цени заради мраморирането, тоест фините ивици вътрешномускулна мазнина, които влияят на вкуса и крехкостта на месото, а говеждото ангус се предлага широко под търговски марки. Животните се отличават и с добра плодовитост, лесно отелване и способност да превръщат пашата в наддаване на тегло при разнообразен терен и климат.

Породата има репутация на спокоен, уравновесен нрав, което улеснява боравенето с нея в сравнение с по-нервни породи говеда. Тези качества, съчетани с издръжливостта, правят ангуса една от най-разпространените месодайни породи в държави като Съединените американски щати, Австралия и Аржентина.

За кого е подходяща

Ангус подхожда на говедовъди, които търсят издръжливо и непретенциозно животно, отелващо се лесно и достигащо добра кондиция както на паша, така и в угоителни стопанства. Безрогият признак премахва нуждата от обезрогяване, а спокойният темперамент намалява стреса при боравене, независимо дали става дума за дребен стопанин или голяма ферма. Породата е предпочитан избор и за кръстосване, тъй като безрогият ген и склонността към мрамориране се предават стабилно на потомството.

Породата ангус води началото си от графствата Абърдийншър и Ангус в североизточна Шотландия, където местните фермери отдавна отглеждали естествено безроги черни говеда. Тези животни носели местни имена, например "doddies" и "hummlies", термини, с които се означавал безрогият добитък. През късния XVIII и началото на XIX век развъдчиците започнали да подбират тези говеда заради еднородност във формата и качеството на месото.

Хю Уотсън от Килиор се смята за основен подобрител на породата в началото на XIX век. Той се съсредоточил върху затвърждаването на черния, безрог тип, а бикът му Олд Джок и кравата Олд Грани станали основоположни животни, чиито потомци се срещат в ранните родословни книги. По-късно Уилям Макомби от Тилифур популяризирал породата и издигнал престижа ѝ на селскостопански изложения и на експортните пазари.

Първата родословна книга на породата е създадена в Шотландия през 1862 г., което дава на популацията документирана родословна основа. Първите доставки за Северна Америка са направени в началото на 70-те години на XIX век, като основополагащи вносове достигат Съединените щати около 1873 г., а скоро след това там, а и в други държави, се създават развъдни асоциации.

От това начало ангусът се разпространява из Америките, Австралия, Нова Зеландия и отвъд тях. Подборът за качество на кланичния труп и за майчински качества през XX век затвърждава ролята на породата в промишленото производство на говеждо месо и в марковите програми за говеждо месо.

Ангус има компактно, добре измускулено тяло с гладка козина и без рога. Главата е къса и широка, гърбът е равен, а задната част е дълбока и заоблена, което отразява подбора за месодайност. Признатите цветови разновидности са две: черна, която е по-разпространена, и червена. И двете носят един и същ безрог признак.

Козина и окраска

Козината е къса и гладка през топлите месеци и се сгъстява през зимата, което помага на породата да понася студ. Черният цвят е доминиращ и се предава стабилно на кръстосаните телета, поради което породата се предпочита при кръстосване. Червеният ангус носи рецесивна форма на същия ген за оцветяване и в някои държави се регистрира отделно. Тъмната пигментация около очите и вимето осигурява известна защита срещу слънчево изгаряне и очни проблеми в слънчев климат.

Говедата ангус обикновено са спокойни, добродушни и кротки, което е едно от определящите качества на породата. Тихият нрав прави ежедневната работа, като преместване, сортиране и товарене, по-малко стресова както за животните, така и за стопаните, и намалява риска от нараняване при боравене.

Кравите проявяват силен майчински инстинкт и добре отглеждат и защитават телетата си, макар крава с новородено теле да може да стане отбранителна и да изисква повишено внимание. В стадото говедата изграждат установен социален ред и се смесват лесно както със себеподобни, така и с други видове добитък. Около хора добре обучените животни са спокойни и предвидими, докато грубото или непоследователно боравене може да направи всяко животно по-нервно.

Нравът се предава частично по наследство, а много развъдчици бракуват нервните животни, което през поколенията е затвърдило репутацията на породата за управляем темперамент.

Ангус е непретенциозна порода, която процъфтява в пасищни системи и понася добре студа благодарение на зимната си козина. Ежедневната грижа се основава на достатъчно фураж, чиста вода, подслон при крайни условия и постоянна здравна програма.

Поддръжка

• Говедата почти не се нуждаят от специална грижа за козината на паша.
• Осигурете четки или места за търкане, които помагат при линеенето и удобството от паразити.
• Проверявайте и подрязвайте копитата при нужда, особено на мека почва или при отглеждане в ограничено пространство.
• Редовно преглеждайте кожата, очите и вимето за паразити, наранявания или инфекции.

Раздвижване

• Откритата паша осигурява нужното на говедата движение; не е необходимо отделно раздвижване.
• Редувайте пасищните участъци, за да поддържате качеството на тревостоя и да разпределяте торовото натоварване.
• Осигурете достатъчно пространство, за да може стадото да се движи и пасе свободно, което поддържа кондицията и здравето на копитата.

Среда

Говедата ангус се приспособяват към широк спектър от климатични условия. Понасят добре студ и влага, но при горещо време се нуждаят от сянка и обилна вода, за да избегнат топлинен стрес, който е по-осезаем проблем за черно оцветените животни при силно слънце. Здравата ограда, сухите места за лягане и вятърозащитата или простият подслон подобряват благосъстоянието целогодишно.

Говедата ангус са преживни животни и получават по-голямата част от хранителните си вещества от фураж, като трева, сено и силаж. Породата пасе ефективно и превръща пашата в тегло добре, което е част от привлекателността ѝ. Нуждите от енергия и протеин нарастват през късната бременност, кърменето и угояването, затова дажбата се съобразява с етапа и телесната кондиция на животното. Достатъчното количество груб фураж поддържа правилната работа на търбуха, а концентрати или зърно се добавят, когато е нужна повече енергия.

Лакомства и добавки

Осигурете свободен достъп до минерални и солни добавки, съобразени с местната почва и фураж, тъй като недостигът на мед, селен или други минерали е чест в някои райони. Чиста вода трябва да е налична винаги, като приемът рязко нараства при горещо време и по време на кърмене. Всяка промяна в дажбата трябва да се прави постепенно, в рамките на няколко дни, за да могат микроорганизмите в търбуха да се адаптират.

Ангус е здрава порода с малко присъщи слабости, а добре отглежданите животни могат да живеят 15 до 20 години, макар месодайните говеда обикновено да се управляват в по-кратки производствени цикли. Повечето здравословни проблеми са общите за всички говеда, като паразити, проблеми с копитата и репродуктивни и респираторни заболявания, а не специфични за породата дефекти. При породата се срещат няколко рецесивни генетични нарушения, които вече могат да се проверяват чрез ДНК тестове, което позволява на развъдчиците да избягват раждането на засегнати телета.

Профилактика

• Следвайте регионална ваксинационна програма срещу разпространените заболявания по говедата.
• Поддържайте план за контрол на паразитите с целенасочено обезпаразитяване и ротация на пасището.
• Използвайте наличните ДНК тестове, за да установите носителите на рецесивни дефекти в разплодния състав.
• Осигурявайте балансирани минерали и чиста вода целогодишно.
• Водете записи за здравето, развъждането и лечението на всяко животно.

Говедата ангус достигат полова зрялост през първата си година, но юниците обикновено се покриват за първи път около 13 до 15-месечна възраст, така че се отелват около двегодишна възраст. Разплождането се извършва чрез естествено покриване с бик или чрез изкуствено осеменяване, което се използва широко за разпространение на доказани генетични линии. Породата се цени заради плодовитостта и лекото отелване, тъй като телетата обикновено имат умерено тегло при раждане, което намалява честотата на трудни раждания.

Бременността трае около девет месеца, а кравата обикновено ражда по едно теле годишно. Близнаци се раждат рядко. Новородените телета се изправят и започват да сучат в рамките на часове, а кравите ангус са грижовни майки с добро мляко, което им позволява да отгледат теле до отбиване на около шест до осем месеца. Безрогият признак и черната козина се предават силно на кръстосаното потомство, което е основна причина породата да се използва в програми за кръстосано развъждане.